Небанковите финансови посредници са институции, предлагащи услуги, подобни на банковите (например застрахователни, лизингови и др.), но нямат пълен банков лиценз.
Рисковете, които възникват от връзките между тях и банките, са концентрирани в малък брой големи системно значими банки в еврозоната, чийто капацитет за поемане на загуби е ключов за стабилността на финансовата система, посочва докладът. В рамките на това взаимодействие банковите институции изпълняват три роли – по управление на ликвидността, предоставяне на ливъридж и поддържане на пазарна ликвидност.
Изпълнението на тези функции може да доведе до материализиране на системни рискове посредством два основни канала. Първо, ако небанковите финансови институции спрат или намалят финансирането си към банките, това може да създаде проблеми, особено в периоди на пазарно напрежение. Това финансиране обикновено е краткосрочно и трудно може бързо да бъде заменено. При рязък спад в цените на активите инвеститорите могат да поискат обратно парите си, а по сделки с деривати и репо може да бъдат изискани допълнителни обезпечения. В резултат финансирането към банките може значително да намалее, предупреждават институциите.
Втората рискова ситуация е, когато банките отпускат кредити на небанкови институции, които използват високо ниво на задлъжнялост (ливъридж), те поемат косвен риск от техните инвестиционни стратегии. Например хедж фондове заемат средства от банки и ги използват за краткосрочна търговия. Ако цените на активите паднат, те може да бъдат принудени бързо да продават активи, което може да доведе до допълнителен спад на пазара и загуби както за тях, така и за банките.
Докладът откроява значимостта на данните и призовава за по-добър обмен на информация и централизирани механизми за достъп до данни.