Пред публиката археологът проследи какво се е случвало с обекта от откриването му през 1965 г. до днес. По думите ѝ самият паметник представлява част от акропола на тракийско селище, към който принадлежат и други могили, разположени в рамките на Враца, но унищожени с разрастването на града.
Според проучвания на проф. Нарцис Торбов, които Петрова цитира, тракийското селище е възникнало още в края на ранножелязната епоха – през VI век пр. Хр., в местността „Градище“, като укрепен стратегически пост, контролиращ пътя към медните рудници в Балкана, над днешното село Згориград. Селището се свързва с племето трибали, населявало земите между реките Искър и Морава.
Заради богатите находки, открити в гробниците през 60-те години на миналия век, се приема, че в Могиланската могила са погребани представители на трибалския династичен дом. Първите проучвания на мястото започват случайно през 1965 г. заради строежа на жилищни блокове и продължават през 1966 г. под ръководството на Богдан Николов от музея във Враца. Сред откритите тогава находки са златен тракийски венец, златни обеци, сребърен наколенник с позлата, колесница, конска амуниция и др.
Шестдесет години след първите проучвания, през 2025 г., отново бяха направени спасителни разкопки и отново заради започнал строеж на жилищна сграда, припомни Александра Петрова.
„Първо изчерпахме културния пласт, който е свързан с късния период на обитаване на терена - от османския период и от XIX и XX век. Тези късни вкопавания са нарушили един средновековен некропол, който е бил вкопан в насипа на Могиланската могила. И съответно средновековният некропол е нарушил културния пласт на могилата. От нея успяхме да открием една гробна конструкция, такава примитивна, за която може да се каже, че е гробница от тракийския период, но е ограбена неизвестно кога, като имаме фрагментиран човешки костен материал от нея“, обясни археологът.
Открити са и пет съоръжения, свързани с поменалния обред - така наречените тризни, от които са извадени интересни образци - вносна луксозна керамика както трапезна, така и тара керамика, тоест амфори. Самият могилен комплекс е бил ограден от една камена стена, изградена от блокове бигур и речен варовик, като фасадата била стъпаловидна.
„Датировката на целия комплекс върви в четвърти век преди новата ера. Всъщност местонамирането на тези образци може да послужи за прецизиране на вътрешната хронология на гробния комплекс, защото така трябва да се разглежда Могиланска могила - като гробен комплекс, който е подготвен и изграден. И в тия рамки са извършвали погребалните обреди на представители на трибалския владетелски род. Тоест това, което ние сме намерили, е също това, което намира и Богдан Николов. Просто имахме шанса сега да го документираме по нов начин, да го проучим със съвременни методи“, обясни археологът, допълвайки, че проучването не е приключило и се надява да продължи.
По думите ѝ на този етап няма яснота кога и как това ще се случи.