Участници в дискусията бяха чл. кор. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН; гл. ас. д-р Кирил Величков, преподавател в Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на магистърска програма „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“; проф. Лидия Гълъбова, преподавател по предприемачество и иновационен мениджмънт към Стопански факултет на Технически университет – София; доц. д-р Боян Жеков, научен секретар на Факултет „Информационни науки“ към УниБИТ и национален координатор за програмата за наука и научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“; Вадим Рошманов, председател на Асоциацията на младите учени; Мартина Григорова, изпълнителен директор на финансова институция „СИС Кредит“; Виктория Атанасова, организационен психолог и е част от Кариерния център към Центъра за обучение на БАН; гл. ас. д-р Шазие Мяшкова, експерт към Кариерния център към Центъра за обучение на БАН; Даниела Леви, експерт в Единния център за иновации на БАН; Катерина Бъчварова, адвокат и представител на Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО); Ангелина Тодорова, директор на Сдружение „Чисти технологии за кръгова икономика“ и Васил Караиванов, председател на София Тех Парк. Модератор на разговора беше Ивайло Иванов, технологичен предприемач.
Кръглата маса е част от програмата на Националния конкурс „Най-добър младежки стартъп в България 2026“.
„Аз съм привърженик на една концепция, че няма фундаментална и приложна наука. Има една единствена наука и трябва да се научим как нейните резултати и постижения могат да достигнат до обществото,“ посочи в приветствието си към участниците чл. кор. Евдокия Пашева. В него тя изтъкна необходимостта от промяна на манталитета на учените, призовавайки младите научни работници да мислят извън пределите на лабораторията.
„Затова е тази кръгла маса, за да може хората, които имат опит в трансфера на знание и технологии да научат младите хора как да стане и как мисленето им да бъде една крачка пред статията, монографията, студията и да мислят как тези резултати да бъдат приложени в бизнеса, в практиката“.
В своето изказване Евдокия Пашева призова да се разшири предмета на разговора като вместо трансфер на технологии да се говори за трансфер на знание.
Според проф. Лидия Гълъбова не може да се иска от един учен да бъде и предприемач, защото гледните точки и мотивацията на двете роли са различни.
„За да говорим за трансфер, трябва да говорим и какво ще трансферираме,“ изтъкна проф. Лидия Гълъбова. „Много често учените се плашат и не искат да трансферират тези технологии, стигат до защита на интелектуална собственост, но нямат готовността да правят собствени компании“.
Казвайки това тя изтъкна веднага и посредническата роля в този процес на създадените в страната Центровете за трансфер на технологии.
Според Лидия Гълъбова проблемното звено в темата за трансфера на технологии в България е свързано с въпросите кой и как финансира развойната дейност в България.
Доц. д-р Боян Жеков акцентира в изявлението си върху цитираните по-горе думи от чл. кор. Евдокия Пашева и по-конкретно върху необходимостта от промяна на манталитета на учените, върху необходимостта да те да мислят извън стените на лабораторията и не на последно място да бъдат с една крачка пред публикацията и с мисъл за практично приложение на своята идея.
Относно промяната на манталитета Боян Жеков призова всеки млад учен да се ориентира и да търси начин да се запише като докторант по „Еразъм“, „Мария Кюри“ или друга програма за обмен на учени, като един от наличните механизми за промяна в нагласите.
„Да мислиш извън лабораторията не е само пожелание,“ продължи Боян Жеков, определяйки бързото прилагане на измисленото в научните среди в реалността като европейски начин на мислене. Тук той обърна внимание на присъстващите млади учени да улавят и разбират настъпващите промени в политиката на ЕС, където днес вече не обществото е на преден план, а конкурентоспособността и суверенитета на Общността.
Според гл. ас. д-р Шазие Мяшкова учените в България не са запознати с целия път от раждането на идеята, през оценяване на нейния потенциал и нейното практическо приложение. Затова тя изтъкна необходимостта от наличието на посредник в научните институти и университети.
Върху важността на ролята на посредника, консултанта при намирането на полезен модел наблегна и Даниела Леви.
Адвокат Катерина Бъчварова запозна присъстващите с две инициативи на БЕСКО, които имат връзка с темата за трансфера на технологии в страната. Първата инициатива на предприемаческата асоциация е за уеднаквяване на правилата и документацията за всички висши учебни заведения за достъп до финансиране от Националния иновационен фонд и насърчаването на бизнес ангелите да инвестират в стартиращи компании чрез данъчни облекчения. Разговори в тази връзка са водени вече с представители на Министерството на иновациите и растежа (МИР), като такива предстоят с Министерството на финансите и Националната агенция за приходите (НАП).
Като ръководител на „Сис Кредит“, която финансова институция подписа в средата на този януари с Фонда на Фондовете (ФНФ) Оперативно споразумение за изпълнение на финансов инструмент „Микрофинансиране за предприемачество на студенти и докторанти“, Мартина Григорова представи пред младите учени възможностите за кредитиране по наличния инструмент. Финансирането за допустимите крайни получатели е осигурено под формата на инвестиционни и оборотни кредити, както и финансов лизинг в размер до 51 хил. евро при облекчени условия и краен срок за погасяване до 120 месеца с гратисен период за главница до 36 месеца. Тя обърна внимание, че е задължително предприятието да е регистрирано в България и 50 процента от неговата собственост да се притежава от студент или докторант.
Националната екосистема за трансфер на технологии се предвижда да бъде изградена въз основата на модела за „колелото и спицата“ и той беше представен от Васил Караиванов. В тази система София Тех Парк се очаква да има ключова роля, като е заложено технологичният парк да се превърне в Национален център за технологичен трансфер, т.е. колелото, а ролята на спиците ще играят офисите за технологичен трансфер в научни институти и университети. Кои ще са те и колко на брой ще бъдат те, предстои да се определи, но Васил Караиванов увери, че моделът ще покрие територията на цялата страна. Като национален център София Тех Парк ще насърчава възникването на екосистемата за трансфер на технологии, създаването на офисите по места, на платформи за общуване на бизнеса с научните среди и нетуъркинг помежду им, за обучение и последваща специализация.
Васил Караиванов обърна внимание, че ако досега стимулите за финансиране са били научните публикации, то това вече ще бъдат патентите.
Според Ангелина Тодорова, която е и сред участниците в реализирането на идеята за създаване на София Тех Парк преди повече от 10 години, слабост в процеса по трансфер на технологии е, че в страната още няма отговор на въпросите какво и кой.
„Имаме оборудването, имаме лабораториите, страхотни комплекси. Сградите, местата, оборудването като че ли го направихме и не си отговорихме на въпроса технология ли трансферираме, знание ли“, каза Ангелина Тодорова.
Според нея има три приложими модела за изпълнение. Първият път е да се развие културата на научно-технологичното предприемачество. Вторият е да се развие системата от медиатори и междинни структури. И накрая третият път е да се развият структурата на търсещите, тоест да се работи едновременно и с двете страни както с научните работници, така също и с търсещите на решения на реални въпроси от обществен и бизнес аспект. Третият път, според нея, стимулира науката да търси решения.