След резкия спад в края на 2025 г., пазарът на труда в страната започва годината с осезаемо съживяване. През януари обявите за работа достигат 40 580 - ръст от 72% спрямо декември, показва анализ на компанията за управление на човешки ресурси „Джоб Тайгър“. На годишна база обаче тенденцията остава леко отрицателна - спад от 5%.
На този фон Русе запазва сравнително скромен дял от националната картина - едва 2% от всички обяви в страната. Това поставя региона наравно със Стара Загора и далеч след София (37%), Пловдив (8%) и Варна (6%) . Макар увеличението на предложенията в големите градове да е 46% на месечна база, концентрацията остава ясно изразена в столицата и водещите индустриални центрове.
Структуроопределящо за региона остава производството, силно са представени също търговския и административно-обслужващия сектор. Това са трите сектора с най-силен ръст в цялата страна. Смущаващ за Русе е спадът с 29% на годишна база в транспорта и логистиката. Ако тенденцията продължи, това може да ограничи част от традиционните работни ниши в региона.
С 2% дял Русе се нарежда сред градовете от „втората икономическа линия“ - редом със Стара Загора. Изводът е, че регионът запазва позиции в производството и търговията, но е уязвим при спадове в логистиката и по-слабото развитие на високотехнологичните сектори.
Вчера бяха оповестени и данни на Националния статистически институт, според които русенската икономика отчита 3,7% ръст през 2024 г. Въпреки че Брутният вътрешен продукт (БВП) на областта нараства, налице са обезпокоителни тенденции, тъй като и индустрията и селското стопанство стагнират.
Увеличението на БВП през годината е със 77 млн. евро - от 2,092 на 2,167 млрд. евро. Брутната добавена стойност (БДС) нараства с 3,2 на сто до 1,893 млрд. евро. Производителността на труда също се покачва до 11 604 евро средно на човек от населението.
На пръв поглед числата показват положителни тенденции, но това е само на пръв поглед. Брутната добавена стойност в индустрията се свива драматично и пада от 569 на 471 млн. евро. Агросекторът добавя 91 млн. евро, докато преди няколко години носеше над 130 млн. Тоест тази част от икономиката, която се занимава с производство на стоки, не се справя толкова добре и печалбите й намаляват. По-добри резултати отчитат само услугите благодарение на повишените им цени.
Подобно е положението в цялата страна и спадът на промишлеността е с внушителните 7,2%. А 77,1% от БВП се формира от крайното потребление.
Казано по-просто икономиката се движи от потребителското харчене, постигнато благодарение на бюджетни дефицити и увеличени заплати в обществения сектор. А производството стагнира. Крайно неустойчив модел, който остана непроменен и през миналата година, резултатите от която в числа статистиката няма да ни даде скоро.