Изменението на климата е в основата на изключително рисковите условия, довели до широко разпространените пожари, до три пъти по-вероятни, отколкото биха били в свят без глобално затопляне.
Горещото, сухо и ветровито време, което е подхранило смъртоносните горски пожари в централната и южната част на Чили миналия месец, е станало с около 200 процента по-вероятно заради емисиите на парникови газове, причинени от човека. Същевременно условията с висок риск от пожари, подхранващи огнените стихии, които все още бушуват в южната част на Аржентина, са станали със 150 процента по-вероятни, според World Weather Attribution, научна инициатива, която анализира екстремни метеорологични събития скоро след като са се случили.
Тази вероятност ще се увеличава, тъй като хората продължават да изгарят изкопаеми горива и да покриват планетата с повече газове, които задържат топлината, предупреждават учените.
Изследването, което потвърждава широко разпространените подозрения, предлага първата научна оценка на ролята на глобалното затопляне за засилването на някои от най-тежките пожари, обхванали Чили и Аржентина през последните години.
"Като цяло сме уверени, че основният фактор за повишения риск от пожари е затоплянето, причинено от човека", казва Клеър Барнс, научен сътрудник в World Weather Attribution, по време на брифинг с журналисти. "Прогнозите са, че тези тенденции ще продължат и в бъдеще, докато продължаваме да изгаряме изкопаеми горива", допълва Барнс.
Изследването установява, че рекордните суши и горещини са създали условия, благоприятни за горски пожари в Чили и Аржентина, докато монокултурните насаждения от леснозапалими дървета като борове са спомогнали за по-лесното разпространение на огнените стихии и в двата района. Инвазивните видове са заместили местните, по-устойчиви на пожари екосистеми в региона, превръщайки храстите и тревата в леснозапалима маса.
Изследователите са изчислили, че сезонните валежи от ноември до януари – преди пиковия период на пожарите – са били с около 25 процента по-слаби в Чили и с 20 процента по-слаби в аржентинската част на Патагония. Според тях без повишаването на глобалните температури с най-малко 1,3 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха валежите биха били по-обилни.