Холивудски сърцеразбивач, самоироничен чаровник с тъмни очи, емблематичен мустак и космати гърди, които често показва на екрана, Рейнолдс невинаги печелеше уважението на критиците, пише за него „Ню Йорк таймс“. Но е факт, че в продължение на много години той бе сред десетте най-популярни филмови звезди в света, а от 1978-а до 1982 г. доминира в бокс офиса.
От комедии с автомобилни гонки като „Смоуки и бандитът“ до романтични филми като „Започвайки наново“, Рейнолдс радва публиката в продължение на четири десетилетия, най-често в ролята на добросърдечен мъжкар, който извън екрана изглежда не много по-различен.
През бурната си кариера, която обхваща около 100 филма и безброй телевизионни участия, той е бил на косъм от смъртта, като в някои случаи това се дължи на настояването му да изпълнява сам много от опасните каскади. Както е например във филма „Избавление“ от 1972 г.
Десетилетие по-късно той се бори със зависимостта си от обезболяващи, след като челюстта му е счупена по време на бойна сцена. Инцидент, след който той отслабва толкова много, че се появяват фалшиви слухове, че умира от СПИН.
Колегите му го хвалят като взискателен артист, който работи усърдно и се бори да преодолее своите демони, включително и променливото си настроение. Самият той обаче излъчва безгрижност и твърди, че не взема кариерата си твърде насериозно.
Рейнолдс често е измъчван от съмнения в себе си и изобщо не обича да чува колко прилича на младия Марлон Брандо, припомня „Ню Йорк таймс“. Той е с волеви характер и често влиза в конфликти с режисьори и продуценти. През по-голямата част от кариерата си приема роли, които, по негови думи, „са най-забавни, а не най-предизвикателни“. В същото време отказва по-съществени роли, като тази в Terms of Endearment („Думи на обич“), която донася „Оскар“ на Джак Никълсън.
Рейнолдс никога не печели „Оскар“, въпреки че е номиниран за най-добра поддържаща роля (и получава „Златен глобус“) за образа си на консервативен режисьор на порнографски филми в „Буги нощи“ на Пол Томас Андерсън от 1997 г. Тогава стауетката взима Робин Уилямс за „Добрият Уил Хънтинг“, припомня "Гардиън".
„Веднъж казах, че предпочитам да имам трофея „Хейсман“, отколкото „Оскар“, споделя по-късно Рейнолдс, който е играл футбол в колежа. „Излъгах“, признава той.
Бъртън Леон Рейнолдс-младши, първоначално наричан Бъди, за да се разграничи от баща си, е роден в Лансинг, щата Мичиган, на 11 февруари 1936 г. Расте в Ривиера Бийч, Флорида, където баща му е бил полицейски шеф. Някои биографични източници твърдят, че Рейнолдс е роден в Уейкрос, Джорджия, но в мемоарите си от 2015 г. But Enough About Me („Но достатъчно за мен“) той споделя, че е казвал това на интервюиращите, за да се дистанцира от северняшките си корени. „Израснах като южняк, който не искаше да бъде янки“, пише той.
Въпреки че младият Бърт участва в училищни пиеси, неговата страст е футболът. Спортната му кариера обаче приключва през 1955 г., когато получава тежка травма при автомобилна катастрофа.
По-късно учи актьорско майсторство в колежа „Палм Бийч Джуниър“, където през 1956 г. печели награда за драма, която включва стипендия за „Хайд Парк Плейхаус“, на около 145 км северно от Ню Йорк. Дели апартамент в Манхатън с колегата си актьор Рип Торн и започва да се снима в телевизията.
През 1963 г., след това, което той нарича „луда бурна романтика“, Рейнолдс се жени за младата британска актриса Джуди Карн. През лятото на 1965 г. бракът им приключва. По-късно Карн твърди, че Рейнолдс я е малтретирал физически – обвинение, което той отрича.
До края на 60-те години Рейнолдс, който е отчасти чероки, е канен в толкова много телевизионни продукции на индианска тематика, че обича да се шегува как единственият индиански образ, който не е играл, е Покахонтас.
Кариерата му не се разгръща, докато не става редовен гост в токшоута в началото на 70-те години, предизвиквайки много смях като гост на Джони Карсън, Мърв Грифин и други, представяйки се скромно като „най-известният неизвестен“.
„Прекарах 10 години, изглеждайки мъжествен и казвайки „Горе ръцете!“, отбелязва той в интервю за „Ню Йорк Таймс“ през 1972 г. „Сега вече имам популярност. Хората са чували за мен.“
Певицата и телевизионна водеща Дина Шор, която е с почти 20 години по-голяма от Рейнолдс, е толкова очарована от гостуването му в нейното предаване, че скоро след това двамата заживяват заедно и остават партньори в продължение на няколко години.
Първата значителна роля на Рейнолдс в киното е в „Избавление“ през 1972 г. Играта му е високо оценена от критиците и предизвиква спекулации за възможна номинация за „Оскар“. Фактът, че не получава такава, е приписан от някои, включително и от самия Рейнолдс, на решението му да позира гол в списание „Космополитън“, което излиза точно след премиерата на филма. Снимката предизвиква сензация, но прави по-трудно за Холивуд да го вземе насериозно като актьор, пише „Ню Йорк таймс“.
„Беше наистина глупаво. Не знам какво ми е хрумнало“, казва Рейнолдс през 2016 г. „Наистина съжалявам, че го направих.“
През следващото десетилетие той снима над 20 филма, повечето от които са хитове. В края на 70-те е спечелил достатъчно пари, за да си купи имение в Холивуд, частен самолет и театър с ресторант в Юпитер, Флорида, припомня списание „Форбс“.
Една от знаковите му роли е в „Смоуки и бандитът“ (1977) – касов хит, довел до две продължения, въпреки че в третия филм Рейнолдс има само кратка поява. На снимачната площадка пламва дългогодишна романтична връзка между актьора и неговата колежка Сали Фийлд.
„Едно от нещата, които хората казват за „Смоуки“, е, че на екрана виждаш как двама души се влюбват“, пише Рейнолдс в мемоарите си. „И това е вярно“, добавя той.
Критиците не са впечатлени от „Смоуки и бандитът“, но публиката е възхитена. Само „Междузвездни войни“ се представя по-добре през същата година.
Успехът дава на Рейнолдс свободата да пробва нови неща. Той режисира себе си в няколко филма и се пробва в музикалната комедия – неуспешно, според критиците – в At Long Last Love (1975) със Сибил Шепърд и в The Best Little Whorehouse in Texas (1982) с Доли Партън.
Когато се завръща към „автомобилния“ жанр като състезател в Stroker Ace (1983), кариерата му достига своя връх.
Рейнолдс и партньорката му в Stroker Ace, Лони Андерсън, заживяват заедно през 1984 г. и се женят през 1988 г. Бракът им приключва през 1993 г. с ожесточение, необичайно дори за холивудските стандарти. Две десетилетия по-късно Рейнолдс пише: „Истината е, че никога не съм я харесвал“. От Лони е единственото дете на актьора – Куинтън, който се ражда през 1988 г., когато Рейнолдс е на 52.
През 1984 г. актьорът снима „Градска жега“ с Клинт Истууд, който се оказа поредното разочарование в бокс офиса, но не това е най-големият проблем. По време на снимките каскадьор го удря с истински стол, а не с реквизит от крехко балсово дърво, предвиден за сцената.
Актьорът е със счупена челюст и се пристрастява към успокоителното Halcion. Той преодолява тази зависимост, но по-късно влиза в рехабилитационен център, след като си наранява гърба и отново се пристрастява към болкоуспокояващи, пише „Ню Йорк таймс“.
В допълнение към тези проблеми, инвестициите му се провалят, оставяйки го с големи дългове.
Рейнолдс се възстановява и през 1990 г. започва дългосрочно участие в новата комедия на Си Би Ес Evening Shade. През 1991 г. печели „Еми“ за ролята си, а сериалът се излъчва в продължение на четири сезона, като Рейнолдс режисира много от общо 98-те епизода.
През 2010 г. актьорът минава през сърдечна операция и се сдобива с пет байпаса. Четири години по-късно, все още задлъжнял, той продава на търг голяма част от личните си вещи, включително наградите си „Еми“ и „Златен глобус“. „Търгът събра много повече пари, отколкото се очакваше“, пише той в мемоарите си, и беше „освобождаващо преживяване“, което „показа, че хората по целия свят все още мислят за мен“.
През 2018 г. Рейнолдс, на 82 години, е избран да играе собственика на ранчото в „Имало едно време в Холивуд“ на Тарантино, и дори участва в репетиции, но на 6 септември сърцето му спира завинаги.
В мемоарите си от 2015 г. Рейнолдс изразява съжаление за ролите, които не е получил, и шансовете, които не е използвал. „Едва на почти 40 години“, пише той с тъга, „реших, че искам да бъда уважаван като актьор и започнах да мисля, че може да съм добър, ако наистина се постарая“. Най-доброто представяне, добавя той, може би „все още е пред мен“.
„Може да не съм най-добрият актьор в света“, заключава той, „но съм най-добрият Бърт Рейнолдс на тази планета“.