Първите им наблюдения показват неочаквана посока на движение и това може да е решаващо за преноса на студена вода и съответно за наличието на крил и хранителната мрежа в района на протока Брансфийлд. Те разказаха за БТА какво представлява експериментът им в Антарктическия пролив, проведен в последните два дни, какво показват първоначалните данни и как данните ще допринесат за разбирането на екосистемата в района.
"В Антарктическия пролив има течения, които подпомагат обмена на водите между тези две области. Сега използваме случая, че корабът заходи в тази точка, за да организираме кампания по измерване на теченията в пролива. Теченията се задвижват или от приливи, или от разлики в плътността между двете части: морето Уедъл и северната част на Брансфийлд", обясни проф. Емил Станев и допълни, че цялата динамика на тези течения не е много известна, тъй като има много малко измервания в този район.
Обменът между различните водни маси в Антарктическия пролив се осъществява чрез завихрящите се течения, които са огромни структури, достигащи размери до десетки и стотици километри.
"Засега има едно недостатъчно добре поставено разбиране за субмезомащабните вихри (в района), т.е. по-малки от ринговете и от меандрите на Гълфстрийм, с размери от порядъка на стотици метри до няколко километра", посочи проф. Станев. "Нашата апаратура вижда такива особености, с мащаб няколко десетки метра. Ние искаме да изследваме параметрите, които не могат да се дадат директно от апаратурата. Заедно с това ще измерваме температура и соленост в дълбочинния слой до 50, или може би малко повече метра. Така че да свържем температурните и аномалиите в солеността", добави той.
Експериментът на двамата учени от Германия бе изпълнен в последните три дни от борда на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", като той включваше освобождаване на "дрифтери" - плаващи устройства с ДжиПиЕс. На следващия ден устройствата бяха прибрани от водата, като първите видими резултати от проекта към момента са, че теченията се движат в обратната на очакваната посока. Проф. Станев и Албинос очакваха, че "дрифтерите" ще бъдат отнесени на север, но още в първите около 24 часа те се насочиха на юг.
Мишел Албинос работи в Института за химия и биология на морската среда към Университета в Олденбрук, но тя самата се занимава с физиката на морската среда и по-точно с физическа океанография. Тя обясни за БТА, че основната работа по проекта е измерване на движението на теченията, но целта е накрая да се разбере дали определени течения успяват да достигнат до протока Брансфийлд и съответно да отнесат основната храна на китовете - крила, до тях.
"В този район (Антарктика) има много крил, който е важен за хранителната мрежа, особено за китовете, и крилът харесва тази студена вода. Той е адаптиран към нея. Така че, ако има възможност прясната, студена вода да идва от море Уедъл към протока Брансфийлд през Антарктическия пролив, тогава има повече крил, което е добре за екосистемата", обясни Албинос и допълни, че Антарктическият пролив не е добре изследван и все още не е ясно дали наистина е проход за тази вода и, ако да, как водата стига до протока Брансфийлд.
Освободените "дрифтери" имат различни сензори - за температура, проводимост, температура и дълбочина.
"Още докато наблюдавахме дрифтерите, се виждаше, че в района има приливи. Приливите означават, че има вълна, която се движи в една посока и после се връща обратно в другата, в определен период от време. Изглежда, че има полудневни приливи. Това означава, че веднъж попаднала в Антарктическия пролив, водата се движи напред-назад през цялото време", обясни Албинос. "Това забавя процеса на пренасяне на тази водна маса към протока Брансфийлд. Затова ще направя изчисления, за да видя има ли пренос на север или не, и колко време вероятно отнема", посочи още Мишел Албинос.
Тя подчерта, че това е важно от екосистемна гледна точка, защото ако водата се движи твърде бавно или се смеси по пътя в Антарктическия пролив и не стигне до протока Брансфийлд, тогава вероятно няма да има достатъчно студена вода, за да може популацията на крил да се развива добре.
"Проблемът е и че в района има не само крил, но и друг вид зоопланктон, който се нарича салпи. Те са по-привързани към по-топлата вода. И когато навлязат в местообитание на крил, това не е добре за хранителната система, защото китовете не ядат салпи. Това не е инвазивен вид, но заема екологичната ниша на крила. Така че, ако разберем дали има пренос на тази водна маса, можем да сме сигурни, че крилът не е само в море Уедъл, а и в протока Брансфийлд, който е по-голям и по-достъпен за китовете", посочи Албинос.
Първото ниво на обработка на данните, събрани в последните дни включва изготвяне на графики, определяне на диапазон на температурата, бързина на течението и посока на движение. В изследването се включват и данни от радар, който измерва грапавостта на морската повърхност, по-голямата циркулация на повърхността и вълните. Заключенията от изследването, проведено от борда на НИК 421 в последните дни, всъщност ще бъдат оформени едва след няколко месеца, но може да се окажат ключови за разбирането и изследването на екосистемата в региона.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.