Във втората подготвителна неделя за Великия пост се чете притчата за блудния син, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но винаги съществува възможност за покаяние и праведен живот.
Тази притча е актуална, откакто съществува човечеството. Тя може да донесе утеха на много грешници, а и да смири мнозина като горделивите фарисеи, роптаещи против божието милосърдие, което Господа Исус проповядвал към грешниците, каза отец Христо. Той посочи, че в притчата бащата е Бог, а завърналият се блуден син е човечеството, отдалечило се от Бога.
Възгордяло се то и започнало да строи Вавилонска кула в своето безумие, прахосало наследството си – не материалното, а духовното. Настанал глад не за хляб, а за словото Божие. Хората се предали на чужди властелини – дявола, който ги подтиквал към душевния глад. Узнали заблудата си, те пожелали да се върнат при Отца, който ги приел, каза още отец Христо.
Той допълни, че притчата се отнася и към всеки човек, който се отдалечава от божия закон, от църквата и потъва в грехове. По думите му големият син от притчата е атеистичният човек, който желае да живее безгрижно, далеч от Бога, да роптае и завижда, да не цени любовта на Отеца.
Ако хвърлим поглед на нашия живот, ще видим, че повече или по-малко сме се отдалечили от Бога и напомняме блудния син, затова да дойдем на себе си и се върнем при небесния отец, да не забравяме, че не за погибел сме създадени, каза още отец Христо.
Дървото, за да покаже, че в него има живот, дава листа, цветове и после плод. Така и външното благопочитание е необходимо за духовния живот на човека. Той да идва в храма, за да пали свещичка, да кичи образа на иконата с цветя, но и да вика с думите на църковната песен „Господи, преди да дойде краят ми, за да не загина, спаси ме!“. Всички знаем, че сме временни на този свят, затова да мислим и да се потрудим и за вечния живот, за да заслужим милостта на Бога, каза още свещеникът.