Минималната работна заплата у нас остава най-ниската в ЕС

Минималната работна заплата в България остава най-ниската в Европейския съюз и след последното ѝ увеличение до 620 евро, сочат данните на Европейската статистическа служба Евростат. Страната ни остава сред държавите с най-ниски минимални възнаграждения.

След България се нареждат Латвия, Румъния и Унгария, където минималните заплати са около 800 евро. На другия полюс са държави като Нидерландия, Германия, Ирландия и Люксембург, където минималните възнаграждения надхвърлят 2000 евро.

Вече 20 години Мария Мишева е секретар-библиотекар на читалището в мездренското село Брусен. Отговорностите ѝ непрекъснато растат, но заплатата остава минимална.

„Да си платим сметките, пак има недостатъчност, защото животът се оскъпи достатъчно. Като отидеш с 20 евро в магазина, нищо не си напазарувал, а ще ги изядеш до вечерта и утре пак трябва да напазаруваш“, казва тя пред бТВ.
Според синдикатите ръстът на икономиката през тази година ще позволи минималното възнаграждение да расте. Профсъюзите настояват минималната заплата да достигне нивото на заплатата за издръжка, която да се определя от Националния статистически институт.

„Минималната заплата, освен че е минимален доход от труд, този минимален доход от труд, неговото чисто изражение трябва да ви е достатъчно, за да се възпроизвеждате, да си платите сметките, като тока, водата, телевизията, да имате достатъчно пари да се изхранвате на база някакъв калориен прием на ден. Това, което развитите държави наричат заплата за издържка“, посочват от синдикатите.
Въпреки че минималната заплата у нас е най-ниската като абсолютна стойност, данните показват, че по покупателна способност тя изпреварва минималните възнаграждения в други страни. В държави като Латвия, Естония и Чехия, където номиналният размер на минималната работна заплата е между 26% и 50% по-висок от българския, се оказва, че могат да се потребяват по-малко количество продукти и услуги, отколкото ако минималната заплата се харчи в България.

Бизнесът също смята, че минималното възнаграждение трябва да расте, но по различна формула от сегашната – такава, която да отчита ръста на икономиката, инфлацията и производителността на труда.