Седнал с кръстосани крака на червен килим, художникът Мохамад Юнес Кане използва много фина четка, за да създаде детайли като гривата на кон или мънистата на колие.
„Когато рисувам, се пренасям 500 години назад, из улиците на Херат от онова време“, когато владетелите на Тимуридската империя са били покровители на художници като Бехзад, казва Кане с усмивка.
От тийнейджърска възраст 45-годишният художник практикува прочутия стил на Бехзад за рисуване на миниатюри, който е вдъхновил и френския художник Анри Матис.
Съвременник на италианските майстори Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели, Бехзад въвежда нов стил в Херат, преди да се установи в Табриз, в днешен Иран.
Като знак на признание за неговото „живо културно изразяване“, ЮНЕСКО включи стила на рисуване на Бехзад в Списъка на нематериалното културно наследство през декември м.г., припомня АФП.
Признанието беше „наистина радостна новина“, дошла „в момент, когато сме в мрак и се сблъскваме с много трудни условия“, каза Кане.
След като талибаните се върнаха на власт през 2021 г. и наложиха строгото си тълкуване на ислямското право, много художници напуснаха Афганистан, отбелязва АФП.
Кане затваря галерията си и работи у дома, като клиентите му са вече рядкост, а изложби няма. Понякога се качва на хълма до бялата гробница, за която се твърди, че е на Бехзад, където намира покой.
Много от жителите на Херат насочват вниманието към въвеждането на забраната за изобразяване на човешки лица, което е често срещано при произведенията в стила на Бехзад. „Много е тъжно, защото в Херат се гордеем с Бехзад“, каза местен жител, пожелал да остане анонимен по съображения за сигурност.
Ахмад Джавид Заргам, бивш ръководител на местния отдел за изкуство и култура, каза, че преди Бехзад картините са били „обикновени и без душа“.
„Той пресъздава сцени от ежедневието на хората. Например, обикновени хора, минувачи, дервиши, молли, сцени на обучение на момичета и момчета или групи работници, заети с архитектура“, каза Заргам пред АФП.
В централната джамия на Херат, която е покрита със сини керамични плочки, има деликатни флорални и геометрични мотиви, дело на Бехзад.
Негови творби се съхраняват в чужбина, в световноизвестни институции като Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк, Британската библиотека в Лондон и Музея на двореца „Топкапъ” в Истанбул.
Майкъл Бари, водещ специалист по миниатюрното изкуство, заяви, че лишаването на хората от тяхното културно наследство е „върхът на несправедливостта“, отбелязва АФП. Той е „съвсем наясно с грижите, които са необходими за поддържането на тези деликатни творби“, които лесно могат да бъдат повредени при излагане на светлина.
Осъзнавайки трудностите при репатрирането на произведенията на Бехзад, Бари ги възпроизведе през 2017 г. за изложба в цитаделата на Херат.
Жителите на града обаче вече не могат да се наслаждават на ярките есенни цветове на дървото на живота - символ, често рисуван от Бехзад, тъй като дървената врата на цитаделата е затворена с катинар. Въпреки че приветства признанието на ЮНЕСКО за изкуството на Бехад, местната институция за изкуство и култура не даде обяснение за затварянето й.
Припомняйки значението на Херат, Бари отбеляза, че градът е бил „световна столица на живописта, поезията, музиката, философията, математиката. Флоренция на ислямския свят”.
„Най-важният център на ислямската цивилизация през 15-и век подкрепяше фигуративното изкуство”, добави той.
Но днес, в цитаделата, лицата, изобразени на пана, разказващи историята на града, са боядисани в черно.
Дузина жени се събират в ателие, за да рисуват миниатюри върху стъкло или хартия, като произведенията си продават чрез социалните медии или на познати.
Признанието на ЮНЕСКО е мотивиращо, каза за АФП 24-годишната Париса Нарван, която не е успяла да кандидатства за стипендии и да се включи в изложби в чужбина, защото е станало практически невъзможно да получи виза. Художниците се нуждаят от възможности, „включително международни изложби и финансова подкрепа“, каза тя.
За 22-годишната Азия Арнаваз дългите часове, прекарани в създаването на миниатюри, са вид на терапия. „Когато седя и работя, се чувствам напълно освободена“, казва тя пред AФП.