Европейският закон за климата е в сила от 29 юли 2021 г., се посочва на сайта на Европейската комисия.
ЕС по пътя на климатичната неутралност
Европейският климатичен закон цели да постигне неутралност на климата до 2050 г. чрез всички политики по социално справедлив и икономически ефективен начин, коментира Пламен Пеев. Цели също така да бъде създадена система за наблюдение на напредъка и предприемане на по-нататъшни действия, както и да осигури предсказуемост за инвеститорите и други икономически участници, гарантира, че преходът към климатична неутралност е необратим, разясни той. Експертът обърна внимание, че в обосновката за приемането на Европейския климатичен закон се посочва, че той има за цел да определи посоката на пътя към неутралност по отношение на климата, включително да засили сигурността и доверието към ангажимента на ЕС за това. Сред приоритетите е прозрачността и отчетността, като по този начин укрепва просперитета и разкриването на работни места, обясни Пеев.
Предназначението на закона е да въведе в законодателството целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. съгласно научните констатации, докладвани от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) и Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES). Чрез закона се допринася и за изпълнението на Парижкото споразумение, включително дългосрочната цел за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб значително под 2° C и полагане на усилия за задържането ѝ под 1,5° С, обобщи експертът.
Българският климатичен закон
От 2014 г. в България е в сила Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), който се счита за рамков закон за уреждане на обществените отношения и политиката в областта на климата в България и един от първите климатични закони в Европа, заяви Пламен Пеев. Според него ключовото е, че този закон въвежда изискванията на директиви и мерки по прилагането на регламенти и решения на Европейския съюз, задавайки едновременно с това рамката на подзаконови нормативни актове.
На стратегическо ниво ЗОИК предвижда приемането на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата и Национална стратегия за адаптация към последиците от изменението на климата, като стратегията се изготвя от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) след консултация с Националния експертен съвет по изменение на климата и се приема от Министерския съвет. През октомври 2019 г. беше приета Националната стратегия за адаптация и План за действие до 2030 г., каза Пеев.
Експертът припомни, че през 2025 г. е направена промяна в закона, която е подкрепяна от „Коалиция за климата“, с която е въведена обща дългосрочна национална цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., съгласно Парижкото споразумение и Европейския закон за климата.
Анализи на „БлуЛинк“ обаче посочват, че ЗОИК „очертава съвсем пестеливо“ рамката за планиране чрез обхвата на стратегическите документи и компетентните органи, без да регламентира изискванията за цели, съдържание и процес на обсъждане. По думите на Пеев липсва процес, който да гарантира съответствие на политиките с националните цели за 2030 и 2050 г. Няма и план за развитие на сценарии или въглеродно бюджетиране, добави той. Законът не посочва, че изпълнява изискванията на Регламент 2018/1999/ЕС относно управлението на Енергийния съюз и климатичните действия, включително многостепенен диалог с местни органи, гражданското общество, бизнеса и инвеститорите за обсъждане на дългосрочни сценарии и преглед на напредъка, коментира Пеев.
Според него малка част от членовете на Националния експертен съвет по изменение на климата към МОСВ са от научни и граждански организации, а са предимно представители от министерства. Той отчита нуждата от „силен акцент върху процесите за изграждане на обществен консенсус относно пътищата за постигане на дългосрочната национална климатична цел, но също така и процеси на участие на обществеността при разработване на националните планове за климата до 2030 година." И прави уточнението, че последното се изисква съгласно законодателството на ЕС по регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.
Темата за Европейския закон за климата е в обхвата на изпълнявания от БТА проект за прилагането на европейското законодателство в България.
От МОСВ заявиха, че в рамките на тази регулаторна рамка министерството изпълнява координираща и контролна функция по отношение на националните политики за декарбонизация и климатична адаптация.
Повече за европейското законодателство и как то се предлага в България - следете в рубриката на БТА "ЕС право БГ"