Ал Кааби работи в Националния център по метеорология в Абу Даби и е начело на Секцията по метеорология и геофизика.
„ОАЕ е част от Земята и когато има глобална инициатива, ОАЕ е ангажирана да бъде част от решаването на глобалните проблеми. Затова като учени разположихме две научни станции и ще бъдат разположени още научни уреди в Антарктида, за да помогнем по-добре да покрием тази празнина, което ще ни помогне да приложим тези умения и данни, за да разберем по-добре околната среда“, обясни той.
Проектът на Ал Кааби и неговия колега Бадр ал Амери стартира миналата година, а тази година те инсталират нови станции – метеорологична и мареограф. Целта им е да събират наземни наблюдения за различни метеорологични и сеизмологични параметри за по-дълъг период. От първата метеорологична станция, инсталирана миналата година, ученият вече има данни за 365 дни.
„След известно време за анализиране и филтриране на данните те ще бъдат въвеждани в числените модели за прогноза на времето, за да се подобри локалната прогноза за района на Ливингстън. Това ще се случва чрез глобалните модели, с които работи Световната метеорологична организация. Подаваме данните към модели като GFS (Global Forecast System) и към локалния WRF (Weather Research and Forecasting Model), за да подобрим прогнозата за района“, посочи Ал Кааби.
Данните се изпращат на всеки час от Антарктида към центровете за данни в ОАЕ, конкретно към Националния център по метеорология. След това внимателно се анализират и се използват за запълване на празнините в прогнозата за района на о. Ливингстън. „Лабораторията на ОАЕ започна като сътрудничество между Националния център по метеорология в рамките на Полярната програма на ОАЕ и Българския антарктически институт, за да се изгради първата наша лаборатория на територията на българската антарктическа база“, разказа Ал Кааби. „Много сме щастливи, че я завършиха тази година, и тя ще се използва за съхранение на сензори, като работно място за учени, където да подготвят оборудването си, да го поддържат и да го усъвършенстват в удобна работна среда“.
Той допълни, че сътрудничеството между учени от ОАЕ и българската антарктическа база се осъществява благодарение на Българския антарктически съюз (БАИ) и по-специално ръководителя на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев и заместник-директора на Националния център за полярни изследвания на Софийския университет Драгомир Матеев, които отправят покана към ОАЕ да започне да изпраща свои учени в Антарктида и да използва българската антарктическа база, за да започне първата си научна мисия и научна програма. Към екипа им на терен се включва и д-р Петър Сапунджиев - логистик на базата и електроинженер.
„В арабската култура имаме израз, който казва: който не обича да се изкачва по планини, никога няма да стигне върха. Да решиш да дойдеш в Антарктида и да прекараш време в инсталиране на научни проекти, след това да събираш данни и да се върнеш с много значими данни от една от най-отдалечените области на Земята, звучи много трудно, но в същото време е много хубаво и оптимистично, че младите хора имат шанс да направят нещо не само за себе си, но и за света и за следващото поколение“, отбеляза Ал Кааби.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.