Гергана Георгиева е главен асистент във Физическия факултет на Софийския университет, като основен фокус на работата ѝ е строежът на земята и разпространението на сеизмичните вълни от силни земетресения. От 10 години тя се занимава със сеизмичността на ледниците, като 34-тата българска антарктическа експедиция е нейната осма експедиция на българската база "Св. Климент Охридски".
"През 2015 г. в първия проект инсталирахме сеизмична станция, която е със същата апаратура като станциите в България. Първоначално станцията работеше само за времето, когато има хора на базата и я прибрахме за астралната зима", разказа тя.
Тя допълни, че след първата година този метод се е изяснил като неустойчив и опасен за оборудването. Затова започват да оставят апаратурата на място с монтиране и демонтиране.
"През 2020 я изместихме на по-защитено място и я оставихме да записва целогодишно. От частично записваща станцията стана перманентна и е една от малкото сеизмични станции на Антарктика, която на теория записва целогодишно и непрекъснато данни", посочи Георгиева.
На този етап българската антарктическа база не може да поддържа подобна апаратура целогодишно, затова в зимните антарктически месеци - август-септември - има около месец прекъсване заради липса на захранване, тъй като станцията работи на 1 километър от базата и разчита на захранване от слънцето и батерии.
"За тези десет години сме регистрирали над 1000 земетресения и десетки хиляди сеизмични събития - сигнали, които са вследствие на движение на земята, но не са земетресения. В Антарктика сеизмичните събития всъщност са ледотресенията вследствие от движението на ледниците", отбеляза сеизмологът.
По думите ѝ това не са земетресения, които се усещат толкова осезаемо от хората. Причината е, че къщите на базите са направени така, че да са устойчиви на вятър и когато има силен вятър се тресат много повече отколкото при земетресение с магнитуд 5.
"В последните 10 години имаше три земетресения в района на Южните Шетландски острови с магнитуд около 6,8, но те са били по-далеч от българската база и не са били усетени при нас", допълни тя.
"Когато правих проекта за новата лаборатория се допитаха до мен да дам оценка за сеизмичността. Преди да се направи сеизмичната станция много трудно можеше да се направи такова нещо, тъй като никой не знаеше какви земетресения има в района. Сега, когато сме тук, можем да видим локалната сеизмичност", обясни още Георгиева.
Тя разказа, че задачата ѝ тази година е да извърши мониторинг на сеизмичната станция, да изтегли данните и да провери дали всичко е наред.
"Основната ми задача е да направя измервания на ледника. Имаме 16 маркера, с които маркирах конкретни точки от повърхността на ледника. Имаме и 8 на ледник Контел от миналата година", посочи тя. "Имаме възможност да измерваме координатите на тези маркери, за да проследим движението на ледника - не просто колко бързо се движи и накъде, а дали във времето има промяна в скоростта на преместване на ледника. Това е интересна и полезна информация. Има статии, които показват, че ледниците, които се стапят и намаляват, забавят движението си. Същевременно в долната част на ледника, където преобладава топенето през лятото например, когато се затопли, скоростта се увеличава, защото започва да тече вода и да ускорява ледника".
Сеизмологът обясни, че това са слабо изучени процеси, особено в Антарктика. Наличните статии представят данни от сателити, които са адекватни, когато са налични и наземни данни.
"Работата ни е важна, заради наземните измервания. Усилията ни в последните години са насочени към системен мониторинг. В период от 10-15 години трябва да имаме системни данни. Системните изследвания на район като Антарктида са изключително важни, защото ни показват какво е състоянието на ледниците в дългосрочен план и каква е тенденцията", обясни Георгиева.
По думите ѝ към момента всъщност достатъчно дълги изследвания има за под 20 ледника в световен мащаб, като повечето от тях се намират в Алпите и Хималаите.
"Не бих заявила, че ледниците в Антарктика изчезват, защото нямаме данни за това. Трябват ни системни изследвания за период минимум 15 години, което е половината от 30-годишния климатичен цикъл", обясни тя.
Според нея изследванията на един район и наличието на сеизмични станции в Антарктика е важно за локалната сеизмичност, но и за изследване на глобалната, защото това е още една сеизмична станция в световната мрежа. Тези изследвания обаче са важни и за опознаването на строежа на земята.
"Процесите на едно място са свързани с общите процеси. Всяко локално изследване всъщност е едно зрънце в общото знание, което ще бъде важно в бъдеще", заключи тя.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.