Трифонова представи първоначални анализи на Net-Zero Lab, базирани на налични данни, които очертават основни ресурсни зависимости и тенденции във въглеродния отпечатък на част от българската промишленост, с фокус върху химическата индустрия. По думите ѝ това е отправна точка за последващи изследвания, целящи да оценят доколко европейските декарбонизационни траектории за сектора са приложими в български условия.
Според анализите на Европейската комисия, използвани при оценката за определяне на климатичната цел до 2040 г., основните решения за намаляване на индустриалните емисии включват на първо място използването на водорода като енергиен източник. Очаква се потреблението на водород да нарасне от практически нулеви нива през 2020 г. до 382 тераватчаса през 2050 г., което представлява близо 85 процента от общото енергийно потребление на Германия. Друг ключов инструмент за редукция на емисиите е електрификацията, като прогнозите сочат увеличение на потреблението на електрическа енергия с около 60 процента в рамките на този 30-годишен период.На европейско равнище индустрията носи една от най-големите отговорности за намаляване на емисиите на парникови газове, като значителна част от тях са процесни емисии, за които решенията са ограничени, технологично незрели и изискват сериозни инвестиции, подчерта още гл. ас. д-р Мария Трифонова.
По думите ѝ за България химическата индустрия се очертава като ключов сектор, тъй като генерира значителен дял от емисиите в промишлеността, а темата за декарбонизацията е тясно свързана с конкурентоспособността на икономиката и необходимостта от балансирани и приложими решения.