Маклемор почина във вторник в дома си в Лас Вегас, заобиколен от семейството си, съобщи в изявление неговият представител Джереми Уестби.
The 5th Dimension са отличени с шест награди „Грами“, включително два пъти за албум на годината – за Up, Up and Away от 1967 г. и Aquarius/Let the Sunshine In от 1969 г. И двата албума влизат в топ 10 на „Билборд“, като вторият, който е микс от песни от мюзикъла „Коса“, остава шест седмици на първо място.
Маклемор има паралелна кариера като фотограф на спортни събития и знаменитости, чиито снимки се появяват в различни списания.
Роден в Сейнт Луис, щата Мисури, Маклемор служи в морската пехота, където работи като авиационен фотограф. Играе бейзбол в Лос Анджелис и се установява в Южна Калифорния, където започва да използва топлия си басов глас и уменията си с фотоапарата.
Пее в групата Hi-Fi’s заедно с бъдещата си колежка от The 5th Dimension Мерилин Макку. Групата подгрява концерт на Рей Чарлз през 1963 г., но се разпада на следващата година.
Маклемор, Макку и двама от приятелите му от детинство, Били Дейвис-младши и Роналд Таунсън, по-късно сформират група, наречена Versatiles. Те привличат и Флорънс Лару, учителка, с която Маклемор се запознава посредствоям фотографията. През 1965 г. те подписват договор с новия лейбъл на певеца Джони Ривърс, Soul City Records, и променят името си на The 5th Dimension (Петото измерение), за да отразява по-добре епохата, в която творят.
Пробивът им идва през 1967 г. с песента Go Where You Wanna Go на Mamas & the Papas.
Същата година издават написаната от Джими Уеб Up, Up and Away, която достига 7-о място в класацията на „Билоборд“ Hot 100 и печелят четири награди „Грами“: за албум на годината, за най-добър съвременен сингъл, за най-добро изпълнение на вокална група и за най-добро съвременно групово изпълнение.
През 1969 г. песента им Aquarius/Let the Sunshine In дълго време е на първо място в класациите, печели „Грами“ за запис на годината и най-добро съвременно вокално изпълнение на група.
Същата година те свирят на Харлемския културен фестивал, който става известен като „Черният Уудсток“. The 5th Dimension постигат успех и сред бялата публика, който е необичайно голям за група, чиито членове са чернокожи. Явлението е съпроводено с критики.
„Бяхме постоянно атакувани, че не сме „достатъчно черни“, каза Макку в документалния филм Summer of Soul. „Понякога ни наричаха черната група с бял звук и това не ни харесваше. Бяхме артисти, които са черни, и гласовете ни звучат така, както звучат.“
Групата има хитове и през 70-те години, включително One Less Bell to Answer, (Last Night) I Didn’t Get to Sleep at All и If I Could Reach You. Оригиналният състав просъществува до 1975 г., когато Макку и Дейвис напускат, за да правят собствена кариера.
„На всички нас, които го познавахме и обичахме, определено ще ни липсва неговата енергия и чудесното му чувство за хумор“, казаха за Ламонт Маклемор Макку и Дейвис, които са съпрузи от 1969 г.
„Веселието и смехът на Маклемор често ми даваха сила и ме освежаваха в трудни моменти. Бяхме по-скоро брат и сестра, отколкото партньори в пеенето”, каза Лару.
В последните си дни Маклемор се радваше на своите две деца и трима внуци, пише Асошиейтед прес.