По думите на управляващия директор на МВФ, двигателят на конвергенцията на Европа забавя ход, тъй като е възпрепятстван от незавършения единен пазар, като това се случва на фона на огромни външни заплахи в лицето на руската инвазия в Украйна и търканията по трансатлантическа линия.
Георгиева посочи, че икономиката на Европа се свива в относително изражение. "Европа все още е богата, но относителното й богатство ерозира и ще става все по-трудно да се поддържа нейния ценен социален модел", каза тя, изтъквайки, че Европа е загубила лидерската си позиция по отношение на производителността.
Георгиева подчерта, че европейските фирми, които някога са доминирали, сега са по-малко конкурентоспособни, като компаниите в САЩ засенчват европейските си конкуренти по отношение на капитализацията, особено в областта на високите технологии.
"Европа има много стартиращи компании, но те изпитват затруднения да растат - и това кара много европейски иноватори да се насочват към чужбина. Заради хората си и заради позициите си в света, Европа трябва да се развива повече. А за да го направи по динамичен и устойчив начин, трябва да си постави една основна цел: много по-бърз растеж на производителността", каза тя.
По думите ѝ, това може да се случи на база две основни инициативи - първо, структурни реформи на национално ниво, насочени към повишаване на гъвкавостта на местните продукти и пазари на труд и второ, завършване на единния пазар, насочен към четирите свободи на ЕС - свободното движение на стоки, услуги, работна ръка и капитал.
Управляващият директор на МВФ посочи още, че прекомерната регулация в ЕС налага големи разходи, давайки пример, че в трансграничната търговия в рамките на ЕС, регулаторните бариери са два до три пъти по-високи, отколкото в междущатската търговия в САЩ.
По отношение на трансграничното движение на работна ръка, регулаторните бариери и други фактори правят преместването около осем пъти по-скъпо, отколкото между 50-те щата на САЩ.
Георгиева изтъкна, че в резултат на ограничените връзки между електропреносните мрежи и ресурсите, в съчетани с геополитическите фактори, правят средната цена на енергията в ЕС два пъти по-висока от тази в САЩ.
Фрагментираната финансова система на Европа, възлизаща на 60 трилиона евро, страда от синдрома на „ленивите пари", което възпрепятства поемането на рискове, които да подкрепят растежа.
Според Георгиева, ЕС трябва да проведе задълбочено „регулаторно прочистване" и да се противопостави на регулациите, които добавят ненужни допълнителни разходи, тъй като държавите членки добавят изисквания, които далеч надхвърлят минималните изисквания, предвидени в директивите на ЕС.
Тя посочи, че по отношение на мобилността на пазара на труда са необходими редица стъпка, като взаимно признаване на квалификации, преносимост на социалното осигуряване и гъвкави пазари на жилища.
"Европа не може да процъфтява без мобилна работна сила", предупреди Георгиева.
По отношение на енергетиката, ЕС трябва да погледне в посока на интеграция, която изисква премахване на националните субсидии, изграждане на междусистемни връзки, изравнен достъпа до мрежата и тарифите, както и ускорено издаване на разрешителни за възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия.
„Всичко това трябва да бъде интегрирано в един европейски план за производство, пренос и разпределение на електроенергия", каза тя, добавяйки, че за да се отговори на стратегическите си нужди - от енергийна сигурност до отбрана - са необходими съвместни действия в Европа.
"И тези действия, по наше мнение, трябва да бъдат подкрепени със съвместно финансиране. Ние в МВФ виждаме основание за по-голямо емитиране на дълг от страна на ЕС в ключови области, за да се стимулира ефективно предоставянето на европейски обществени блага", каза Георгиева, добавяйки, че въпреки високите равнища на публичен дълг в няколко членки на ЕС, съвкупната задлъжнялост на ЕС остава под тази на Китай и САЩ.
По думите ѝ, Европа трябва да развива своя съюз за спестявания и инвестиции, за да насочва рисковия капитал, не само от огромния пул от спестявания на Европа, но и от световните пазари, към най-иновативните си фирми, осигурявайки по този начин трансгранично споделяне на риска в частния сектор, по-висока възвръщаемост и по-бърз растеж.
"Моля ви, погледнете броя на борсите, търговските платформи и клиринговите къщи в ЕС спрямо САЩ. Абсурдно! Призоваваме политическият акцент да се измести от националните към европейските финансови пазари", каза тя.
Кристалина Георгиева посочи, че ЕС трябва да продължи да бъде "глас за търговия, основана на правила".
"Аплодирам вашите усилия да използвате преговорната сила на Европа за сключване на търговски споразумения с ключови партньори. Приветствам вашите скорошни споразумения с Меркосур и Индия. Още, моля!", каза тя.
По думите ѝ, общата търговска политика осигурява сила на ЕС, като необходимостта от съвместни действия е недвусмислена.
"Проучване на МВФ показва, че ако реформите на национално равнище и на единния пазар намалят вътрешнопазарните търкания в ЕС до нива, сравними с тези в САЩ, производителността в ЕС би могла да се повиши с 20 процента, което би намалило значително разликата със САЩ", каза тя.
Георгиева завърши речта си с практически предложения за подобряване на конкурентоспособността и производителността на Европейския съюз, включително поставяне краен срок за завършването на единния пазар и преосмисляне на регулациите. Според нея ЕС трябва да приложи единен подход за да осъществи пълноценен единен пазар.
"Превърнете единния пазар във ваша целенасочена обсесия... Всички вие имате отделни области на отговорност, но всички те трябва да се обединят, за да образуват единно цяло. Единният подход на ЕС към Брекзит показва, че това е възможно", каза тя.