По думите му прото-градовете са големи селищни центрове от Новокаменната и Каменно-медната епоха (края на VI – първата половина на V хил. пр. Хр.), които притежават белези на градска организация – значителна площ, религиозни или административни центрове, улична мрежа, отбранителни съоръжения, некропол и специализирано занаятчийско производство.
Някои от тях в страната са селищната могила „Юнаците“ край Пазарджик, Промахон - Тополница край Петрич, археологическият комплекс в село Дуранкулак и Провадия – Солницата, посочи археологът Ганецовски.
Основен акцент в изложението беше праисторическото селище Борован – Лапчовец, разположено на около 3 км североизточно от село Борован и датирано от първата половина на V хил. пр. Хр. Обектът е известен още от 60-те години на ХХ век, а ранните проучвания разкриват следи от опожарени постройки, богата керамика и специализирано занаятчийско производство, каза Ганецовски.
Решаващ принос имат геомагнитните изследвания, проведени през 2009-а, 2014-та и 2015-а година, които показват сложен комплекс с няколко фази на обитаване, концентрични отбранителни съоръжения, големи сгради с представителни функции и ясно обособена укрепена централна част. Благодарение на заснеманията, които направихме, можем да виждаме това, което е под земята на площ от 19 000 дка и получихме впечатляващи резултати, каза археологът.
По думите на Ганецовски, събраните данни дават основание обектът Борован – Лапчовец да бъде определен като праисторически прото-град, като бъдещите проучвания могат да продължат десетилетия. Северозападна България остава слабо изследвана, но с потенциал за открития от европейско значение, подчерта той.
БТА припомня, че това е тридесет и седмото издание на традиционните зимни четения, които се провеждат в РИМ - Враца. Те продължават всяка сряда до 8 април. Следващата тема, която ще бъде представена, е от археолога Александра Петрова и касае Могиланската могила във Враца и последните проучвания, станали през миналата година.