БКПЗ подчертава, че законопроектът е от изключителна важност за развитието на сектор „Плодове и зеленчуци“. Според позицията на браншовата организация ключово е приемането на текстовете от законопроекта относно създаването и поддържането на цифрови географски данни за площи оранжерии, парници и трайни насаждения, както и инвентаризацията на съществуващите площи с трайни насаждения, парници и оранжерии. Не по-малко важен за производителите е Взаимоспомагателният фонд като инструмент за управление на риска. Към това БКПЗ добавят подаването на заявления за подпомагане по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т.1 без удостоверяване с квалифициран електронен подпис за кампании 2026 и 2027 г.
От браншовата организация посочват, че производството на плодове и зеленчуци е от съществено значение за потребителите, тъй като осигурява здравословна, разнообразна и качествена храна. Тези продукти са основен източник на витамини, минерали и фибри, които подпомагат профилактиката на хронични заболявания и подобряват качеството на живот. Местното производство гарантира по-свежи и безопасни продукти, осигурява сезонна наличност и би следвало да осигурява стабилност на доходите на производителите на плодове и зеленчуци, както и да позволява на потребителите да получават продукти на справедливи и достъпни цени.
От БКПЗ отбелязват, че въпреки своята социална значимост, производството на плодове и зеленчуци е изправено пред редица предизвикателства, свързани с напояването на овощните и зеленчуковите градини, недостига на работна ръка и слабия интерес от страна на младите хора, климатичните промени и честите прояви на неблагоприятни климатични събития, ниската степен на дигитализация на сектора, трудната реализация на българските плодове и зеленчуци на българския пазар на фона на силната конкуренция, както в рамките на вътрешния пазар на ЕС, така и на световния пазар на плодове и зеленчуци. Не на последно място е и постоянният недостиг на финансови средства, от ЕС и от национални източници, за справяне с тези предизвикателства. Само през последната 2025 г. станахме свидетели на това, че овощните насаждения в голям мащаб пропаднаха на 100 процента заради неблагоприятни климатични събития – измръзвания, градушка, буря и проливен дъжд, вследствие на което земеделските производители останаха без доходи от своята земеделска дейност, припомнят от БКПЗ. От браншовата организация допълват, че това е ангажирало сериозен финансов от държавата и от ЕС за компенсиране на щетите.
Според БКПЗ предложеният законопроект дава възможност за решаване на част от изброените предизвикателства пред сектора и то в неотложен порядък. Всяко забавяне в правната рамка и оттам в прилагането на спешните мерки, увеличава риска от загуба на цял производствен сектор от селското стопанство в близките години, а именно секторът на плодовете и зеленчуците, пише още в позицията.
От БКПЗ смятат, че цифровите географски данни, предвидени в законопроекта, ще покажат действителността на терен и така ще се отсеят реалните от фиктивните земеделски производители. Това ще даде възможност за по-ефективна финансова подкрепа на реалните производители, които произвеждат и са ориентирани към пазара на плодове и зеленчуци, а не просто към „субсидиевъдство“.
Браншовата организация споделя мотивите към законопроекта, че предложените изменения и допълнения доизграждат правната рамка, за да стартира час по-скоро този така важен за българското производство на плодове и зеленчуци Взаимоспомагателен фонд като инструмент за управление на риска, заложен в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 година.
Справка на БТА на интернет страницата на Народното събрание сочи, че на заседанието на Комисията по земеделието, храните и горите, насрочено за утре, 5 февруари, на първо четене ще бъде представен и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 51-602-01-5, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2026 година.