Идеята за „Европа на две скорости" е държави, които желаят да напредват по-бързо в определени области, да могат да го правят чрез т. нар. ад хок коалиции, без да изчакват единодушие от всички страни членки, посочват германски официални представители, цитирани от „Ройтерс".
Смущават ни няколко неща - първо, че когато ние сме дискутирали и взели решение да кандидатстваме и сме се добрали до пълноправно членство в ЕС, такава идея като „Европа на две скорости" въобще не е била коментирана и това поставя в съвсем различна ситуация всички страни членки, посочи председателят на АБВ Румен Петков на пресконференция след провелата се дискусия. Второ - ясното поставяне на въпроса за две скорости и извеждането напред милитаризирането и военизирането на ЕС е много встрани от първоначалните условия, с които всички страни членки сме се ангажирали - ЕС като основен стожер на мира, икономическото развитие, свободното движение на хора, стоки и услуги, добави той.
Петков отбеляза и още един момент, който, по думите му, буди безпокойство - критерият, по който са подбрани шестте държави, включени в инициативата. Една от целите, които шестицата си поставя, е укрепване на еврото, а Полша не е член на еврозона, посочи той. Освен това Петков отбеляза, че Румъния е по-голяма от Нидерландия, но Румъния очевидно не се вписва в някои разбирания за стратегическите решения, които се очаква да вземе тази шестица, и затова е изолирана, а е привлечена Нидерландия. Той посочи, че тези шест страни членки обаче изпълват друг критерий - те държат повече от 70% от населението и от индустрията, което позволява да се налагат решения с квалифицирано мнозинство.
Дипломатът Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, коментира, че дискусията е предизвикана от загриженост към случващото се в ЕС, а не с цел критикарство и антиевропейски настроения. Самата формулировка „две скорости" подменя и заобикаля реалния проблем, а реалният проблем не са скоростите, а са посоките, посочи той. Кючуков отбеляза, че посоките са реално само две - задълбочаване на интеграцията или това, което редица страни в ЕС и още повече политически формации искат - крачка назад към националната държава. Моето лично мнение е, че България е заинтересована от задълбочаване на интеграцията, но не вътрешно разделяне на ЕС, заяви той. Това, което се предлага, на практика не е нова скорост, а това преструктурира ЕС и подменя начина на взимане на решения, защото това е подходът, който Тръмп следва в света - доминират силните и взимат решения, и той се възпроизвежда на едно по-ниско ниво - в Европа, коментира дипломатът. ЕС винаги е имал като цел единство и сближаване, а в момента това, което се проектира, е по-скоро разделяне, а сближаването отива на заден план, посочи още Кючуков. Според него в момента не би следвало да се мълчи, а трябва да се участва реално в дебат и да се търси решение на реалните проблеми.
Председателят на АБВ Румен Петков посочи, че ще поискат среща с президента Илияна Йотова, с ръководството на Народното събрание и с правителството, и ще предложат да се водят двустранни разговори с държави, които са заинтересовани, както и да се търси разбиране в шестте държави инициаторки.
Освен това Петков отбеляза, че днес е 4 февруари - датата, на която през 1997 г. беше върнат мандата от Георги Първанов (президент от 2002 до 2012 г.) и Николай Добрев. Социалистическата партия и българската левица са политическия формат, който най-ясно във времето е показал, че властта не е самоцел и тогава с връщането на мандата беше спасен и гражданския мир, и институционализмът, отбеляза той.