Микроорганизмите са открити в Националния парк "Пещерите Карлсбад" в южния щат Ню Мексико, САЩ.
Биоложката Хейзъл Бартън от Университета на Алабама и микробиологът Ларс Бехренд от Университета в Упсала, Швеция, са изследвали микроорганизмите от вида цианобактерии, които обикновено използват слънчева светлина за фотосинтеза и открили, че те могат да произвеждат енергия в абсолютен мрак. Неочакваният процес на фотосинтеза те извършват благодарение на специален вид хлорофил, улавящ инфрачервена светлина.
В югоизточната част на щата Ню Мексико има 300 пещери, като Националният парк "Пещерите Карлсбад" обхваща 113 от тях, в това число тунели и зали. Преди около 250 до 280 милиона години на това място е имало море. При неговото пресъхване са се образували отлагания, а пещерите са се формирали преди 4–11 милиона години при разтваряне на варовикови скали при киселинни процеси.
В най-дълбоките и тъмни участъци на пещерите учените установили най-висока концентрация на микроорганизмите, за които смятат, че съществуват там от около 49 милиона години. Откритието според изследователите показва, че животът може да оцелее в среди, считани досега за негостоприемни.
Микроорганизмите използват инфрачервена светлина, подобна на тази, излъчвана от червени джуджета - най-често срещаният тип звезди в Млечния път. Това означава, че търсенето на живот на екзопланети може да се разшири и към места с оскъдна осветеност или невидима за човека светлина. Според учените резултатите имат важно значение за астробиологията и изследването на потенциално обитаеми светове извън Слънчевата система.
Откритията потвърждават и по-ранни наблюдения на фотосинтезиращи цианобактерии в сенчести условия, включително в националния парк "Йелоустоун", САЩ, и австралийски крайбрежни скали. Това показва способността на микроорганизмите да адаптират фотосинтезата към различни дължини на вълната на светлината, оптимизирайки усвояването на енергията от слънчевия спектър.