Миналата седмица Йотова се срещна с всички потенциални служебни премиери, посочени в Конституцията, петима от тях изразиха готовност да поемат поста - подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и заместник-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Моята идея е следващият служебен премиер да отговори на очакванията на българските граждани, каза Илияна Йотова в неделя. Тя допълни, че ще обяви назначаването на служебен министър-председател, след като проведе консултации с парламентарно представените партии. Изборът на следващия служебен министър-председател е избор на Народното събрание, защото те гласуваха всички тези промени в Конституцията като длъжностни лица, които трябва да поемат този пост, както и процедурата, и правилата, по които това да става, каза още президентът Йотова.
Според промените в Конституцията от 2023 г., след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, президентът назначава служебно правителство и насрочва избори в двумесечен срок. След промените, два пъти са провеждани подобни консултации - през април и август 2024 г. За разлика от сега, тогава консултациите бяха в един ден с всички партии едновременно.
Какво се случи досега
След протестите в края на миналата година правителството с премиер Росен Желязков подаде оставка, а Румен Радев (президент в периода 2017-2026 г.) проведе консултации с формациите в парламента. В началото на тази година Радев връчи три мандата за съставяне на правителство - на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и "Алианс за права и свободи", но и трите бяха върнати веднага неизпълнени и официално стана известно, че ще има предсрочни парламентарни избори. Вотът ще бъде осмият от 2021 г. насам.
На 19 януари Румен Радев съобщи за решението си да подаде оставка. На 23 януари Конституционният съд реши, че пълномощията му се прекратяват предсрочно, след което Илияна Йотова стана президент.