Инициативата е съвместна между Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, Министерството на земеделието и храните и Община Казанлък.Форумът беше открит от изпълнителния директор на асоциацията Гергана Андреева. Приветствия отправиха кметът на Община Казанлък Галина Стоянова, съветникът на министъра на туризма Амелия Гешева и експертът в дирекция „ООН и глобални въпроси“ към Министерството на външните работи Дафинка Прокопова. Презентация за състоянието на сектора представи директорът на дирекция „Растениевъдство“ в Министерството на земеделието и храните Петър Кировски.
В дискусията участваха още заместник-областният управител на Стара Загора Петко Карагитлиев, председателят на Селскостопанската академия проф. дн Стефан Гандев, кметове и заместник-кметове на общини от региона, представители на културни институти и читалища, както и представители на сектора.
Гергана Андреева подчерта, че целта на инициативата е опазването и популяризирането на Розовата долина като нематериално културно и стопанско наследство със световно значение. По думите ѝ фокусът е върху съхраняването на традициите, свързани с производството на маслодайна роза, както и върху възможностите за регионално и международно сътрудничество чрез механизмите на ЮНЕСКО и ФАО.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова заяви, че именно местната общност и розопроизводителите са пазителите на традицията в Долината. Тя изрази надежда инициативата да утвърди розопроизводството като национална ценност и подчерта, че България е разпознаваема в света с маслодайната роза и Фестивала на розата, но е необходимо по-активно институционално усилие за утвърждаване на тази традиция като поминък и култура. Стоянова отбеляза, че и други държави имат интерес към подобни инициативи с производството на лавандула и изрази надежда идеята да получи силна подкрепа на всички нива, за да се направи процеса по-бърз и динамичен. „Очаквам го, защото сме получавали подкрепа в не една битка за розовото масло“, каза тя и изрази надежда инициативата да има успех.
Надявам се това да е пътят, който ще извървим всички заедно, каза Амелия Гешева. По думите ѝ подобна кандидатура е акт на признание, марка, която отличава държавата за опазваното културно наследство и социални практики. Тя напомни, че тази година, по инициатива на министъра на туризма Мирослав Боршош, е обявена за година на културното наследство. „Обявихме я за такава, давайки си сметка, че ако нещо ни отличава като дестинация, то това не е са само природните дадености, а и традициите, които пазим, занаятите, с които могат да се запознаят всички, които идват в България“, посочи Гешева. Тя отбеляза, че по отношение на обявената инициатива първата най-важна е първата стъпка, а именно местната общност да се събере и да инициира подобно действие. От името на министър Боршош тя увери, че Министерството на туризма ще съдейства с всичко необходимо, за да спомогне предстоящия процес по кандидатстване.
Много битки са водени през последните години, но когато нещо тръгва като хубава инициатива, трябва да сме абсолютно заедно, каза Петър Кировски. Той подчерта, че Министерството на земеделието и храните винаги е защитавало интересите на розопроизводството и такава е политиката, а участието днес е потвърждение на това и на желанието на ръководството инициативата да стане факт. По време на дискусията Кировски представи актуални данни за състоянието на сектора, с цел да се очертаят настоящата ситуация, бъдещите предизвикателства и перспективите за развитие. Кировски отчете и неблагоприятни тенденции в последните години, включително спад в производството на розов цвят и розово масло. По време на презентацията той представи и данни от научни изследвания, според които България заема водещо място в света по качество и оценка на розовото масло, като основни конкуренти са Турция, Китай, Иран, Мароко и Азербайджан.
Юлия Григорова, държавен експерт в Министерството на земеделието и храните, представи ползите от двете регистрации. Тя посочи, че програмата за глобално важни системи за селскостопанско наследствое утвърдена от ФАО и Организацията на обединените нации през 2002 г. и има за цел да защитава традиционни селскостопански системи в условията на глобализация и климатични промени. Към момента в света са регистрирани 102 такива системи, като България все още няма нито една вписана. Григорова допълни, че в програмата се регистрират забележителни системи, които са се развили и утвърдили благодарение на съвместната работа на общността и природата на местно ниво, а Розовата долина е едно изключително характерно за България място, което отговаря на всички изисквания на програмата на ООН.
Дафинка Прокопова от Министерството на външните работи изрази увереност, че чрез координирани усилия ще бъдат изработени решения, които да доведат до международно признание на розовото масло и културните ценности на Розовата долина както в рамките на FAO, така и на ЮНЕСКО.
По време на дискусията подкрепа за инициативата изказаха представители на местната власт, културни институции, читалища, както и розопроизводители и преработватели от региона.