Съгласно Закона за здравното осигуряване за сметка на държавния бюджет се осигуряват ветерани от войни, военноинвалиди и военнопострадали, които не са здравно осигурени по друг ред; лица с увреждания, пострадали при природни бедствия и аварии; пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на МВР; пострадали при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция "Разузнаване"; пострадали при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана и държавните служители, лица до 18-годишна възраст; български и чуждестранни студенти - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст; курсанти и колежани по Закона за отбраната и въоръжените сили на, докторанти на редовно обучение по държавна поръчка; получаващите социални помощи при определени условия; задържаните под стража или лишените от свобода; и др.
За да бъде адекватно финансирането в здравеопазването, здравната вноска за всички трябва да бъде 10%, като повишаването ѝ трябва да става поетапно, каза пред журналисти Шарков, уточнявайки, че това е личното му мнение. Темата за доплащането за лекарства или в болниците от страна на пациентите е коментирана многократно, но ключов момент е и доплащането за медицински изделия, каза още той. По думите му за някои медицински изделия се налага пациентите да доплащат седем-осем хиляди евро. Някои от цените на клиничните пътеки също трябва да бъдат повишени, като най-много изостава финансирането на клиничните пътеки в областта на неврология, на ортопедия, лъчелечение, пневмология и фтизиатрия, урология, акушерство и гинекология и др., добави той. По думите му, ако някои от дейностите от клиничните пътеки бъдат прехвърлени в доболничната помощ, проблемът ще бъде частично решен, но финансовата корекция няма да бъде грандиозна.
Политиците да инвестират в здравеопазването, като възможностите са чрез повишаване на здравната вноска, държавата да заплаща пълната сума за здравно осигуряване за групите граждани, които осигурява или чрез заплащане на медицинската помощ, оказана на здравнонеосигурени граждани, заделяне на повече средства от акцизи, предложи Шарков. На въпрос дали повишаването на здравната вноска ще доведе до по-голям брой здравнонеосигурени, Шарков отговори, че не се очаква подобен ефект.
Здравноосигурителните фондове би трябвало да имат по-голяма роля във финансирането на здравеопазването, каза д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. Искаме да има по-малко доплащане, което ще стане факт, когато то бъде по-добре финансирано чрез обществени фондове. Здравната грижа е изключително скъпа грижа, нуждаещи се от кадри, технологии, медицински изделия и медикаменти, каза още д-р Брънзалов.
България парадоксално дава акцент на болничната помощ, а в останалите европейски страни пирамидата е обърната, допълни той. По думите му болничната помощ няма да е толкова натоварена, ако е адекватно финансирана доболничната помощ. По заделен процент от БВП и с най-ниската здрвноосигурителна вноска България е на опашката в ЕС. Според д-р Брънзалов в Австрия сумата, заделяна от БВП за здраве, е 10-11 пъти повече в сравнение със средствата в България.
Едва ли някой политик ще каже, че подкрепя повишаването на здравноосигурителна вноска, тъй като това ще се отрази на електоралната подкрепа, допълни той. По думите му здравноосигурителните фондове би трябвало да имат по-голяма роля във финансирането на здравеопазването. Надявам се скоро това да бъде факт, каза още той. Към момента България е избрала системата на солидарността. Трябва да се сложи допълнителен ред относно финансирането, допълни д-р Брънзалов.