Доц. Стоян Георгиев, геолог от Геологическия институт към БАН, се включва тази година в две антарктически експедиции – той е част от 34-тата българска антарктическа експедиция, както и от десетата турска експедиция до остров Хорсшу. Той се присъединява към екип от геолози, които ще достигнат с кораб до острова, намиращ се отвъд Южния полярен кръг.
„Ще могат да бъдат споделени научни достижения, които знаем, че в тази част на Антарктида са доста оскъдни“, коментира той.
Доц. Георгиев е геолог, специализирал се в изучаването на вулкани, и тази година мисията му отново е свързана с вулканите. Той разказа за БТА, че научната цел на експедицията е установяването на магмени източници на о. Хорсшу при разместването и приплъзването на тектонни плочи през различните периоди на развитие на Земята.
„Основната цел на експедицията ще бъде изследването на магмените скали, които са свързани с юрската и кредната субдукция, както и на свързаните с тях процеси до наши дни, включително и рудообразувания, асоциирани с базични магми и габро (тъмна, едрозърнеста интрузивна магмена скала – бел. ред.). Една от основните задачи ще бъде установяването на връзката между този магматизъм и рудообразуванията в района“, каза доц. Георгиев и допълни, че в повечето случаи топлите водни разтвори, които водят до образуването на метални полезни изкопаеми, са свързани с магмен източник.
В основата си геоложката работа на о. Хорсшу тази година ще търси предпоставките за образуване на полезни изкопаеми.
„Като цяло нас ни интересуват по-скоро процесите, които са довели до образуване на полезни изкопаеми, и типът на находищата, а не толкова тяхната големина. Но със сигурност за Антарктика се знае, че има доста находища, поради факта, че преди време е била свързана с Южна Америка, където се намират едни от най-големите находища“, допълни доц. Георгиев.
Това не е първата експедиция на учения на Антарктида. Първият път, когато посещава Ледения континент, работата му е съсредоточена предимно на о. Ливингстън, където се намира българската база „Св. Климент Охридски“. Тогава той изучава скали и процеси, свързани с магматизма и тектонични проблеми.
По думите му тазгодишният проект за изследване на магматизма и полезните изкопаеми на о. Хорсшу всъщност допълва до голяма степен вече проведения проект на о. Ливингстън.
„Ще се получи много информация, която ще се опитаме да представим и в по-научнопопулярен план. Разбира се, най-големите приноси ще бъдат в научната част, която, макар и леко трудна за разбиране от повечето хора, е от изключително голямо значение за познаването на геоложките процеси в района. Това ще позволи корелации с различни части на Антарктическия полуостров, както и с Шетландските острови, където се намира и нашият остров Ливингстън. Има подобен тип скали и подобен тип хидротермални системи, които ще могат да бъдат сравнявани, което е от голяма полза“, обясни доц. Георгиев.
Той подчерта, че сътрудничеството на българската и турската антарктически програми е изключително важно, тъй като позволява повече възможности и за двете страни за изследване на най-южния континент.
„С турската експедиция и с колегите от Турция имаме много добро сътрудничество още почти от началото на тяхната програма, която стартира значително по-късно от нашата“, отбеляза геологът. „В повечето случаи ние ги подпомагаме логистично, а те, от своя страна, ни подпомагат в различни аспекти. Както знаете, в Антарктида и в този район всеки гледа да помага на другия. В много случаи турски колеги са работили на нашата база, а и някои от нашите колеги са работили в техните експедиции.“
Той обясни, че за разлика от българската антарктическа експедиция, която има учени на Антарктида почти през целия период на астралното лято от ноември до средата на март, турската програма предвижда експедиция само за един месец, обикновено през февруари, когато времето е най-хубаво. Експедицията им се извършва предимно с кораб, както е планирано и тази година.
Днес турската антарктическа експедиция посети и разгледа българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, както и българската антарктическа база на о. Ливингстън „Св. Климент Охридски“ по пътя си към о. Хорсшу. Няколко учени от двете експедиции посетиха ледник край българската база, за да вземат научни проби.
Доц. Стоян Георгиев е част от четвъртата, предпоследна група от 34-тата българска антарктическа експедиция, която отпътува от София за Антарктида на 24 януари. Той се движи с българската група до о. Кинг Джордж, откъдето продължи с кораб на турската експедиция за о. Хорсшу, докато останалата част от групата пое с българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ към българската база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.