Църквата от днешната неделя ни призовава към покаяние и молитва, към подготовка за Великия пост. „Тази неделя пък е посветена на митаря и фарисея. Гордостта на фарисея е била много голяма, а ние знаем, че гордостта е винаги една увертюра към най-голямото падение. Нейната дъщеря и сестра е завистта. Със сигурност където има гордост идват клюките и завистта. Където има клюки има и завист. Където има клюки има и гордост. Много лесно е да обсъдим един човек, да го оплюем, а много трудно е да погледнем вътре в себе си. Ние трябва винаги първо да поглеждаме в себе си, след което със смирение и много голямо внимание да поглеждаме около нас. Обсъждането води до гибел, никога няма едно обсъждане да ни доведе към спасение. Виждаме греха на човека, а неговото покаяние виждаме ли го? Дали той ще се кае у дома, в храма, на тайна изповед, ние това нещо не го виждаме. Неговото вътрешно покаяние ние не го виждаме“, каза отец Красимир.
Когато митарят и фарисеят влезли в храма да се помолят, фарисеят мислел, че е „изпълнил всичко“, след като спазвал пост и плащал десятък, застанал напред, благодарил на Бога, че не е като другите грешни човеци, заслепен от гордост, а митарят е стоял отзад, удрял с ръце гърдите си и ридаел : „Боже, бъди милостив към мене грешника!", припомни отец Красимир.
Нека през Великия пост и не само, си спомняме за митаря и неговата молитва – Бог да бъде милостив и да спаси грешника. Затова ни призовава църквата – към смирение, любов, покаяние и да забравим осъждането един друг, обобщи свещеникът.