Сградата разказва история от Дивия запад за хитър каубой, търсене на злато, престрелка с бандити и трайно приятелство - отчасти автентични, отчасти измислени. „Историята за това как се е озовал на това необичайно място е, което го прави специален“, каза Аби Уайнс, изпълняваща длъжността заместник-началник на Национален парк Долина на смъртта, цитирана от АП.
"Долината на смъртта", посещавана от 1,4 милиона души годишно, е най-горещото, най-сухото и най-ниското място в Северна Америка, на около 86 метра под морското равнище.
Замъкът започнал като „голяма шега“, припомня Уайнс. Измамникът Уолтър Скот, по прякор „Скоти от Долината на смъртта“, убедил инвеститорите да финансират фалшива златна мина. Когато Алберт Джонсън, богат миньор и застраховател, го посетил, Скот инсценирал престрелка, за да го изплаши. Джонсън не се притеснил и се сприятелил със Скот. В продължение на девет години той и съпругата му Беси построили ваканционна къща, наречена „Ранчото на Долината на смъртта“, по-късно известна като „Замъкът на Скоти“.
Вдъхновен от архитектурата на Станфорд, имението се отличава с покриви от червени керемиди, боядисани плочки, дървени елементи, музикална стая с орган, витраж, часовникова кула и ветропоказател. Строителството спряло, когато бизнесът на Джонсън се провалил, басейнът остава недовършен.
Когато "Долината на смъртта" станала национален парк през 1933 г., посетителите дошли да видят „златната мина“ на Скот. Слугите удряли по гърнета в тунелите, за да създадат илюзията за добив на злато. В разцвета си замъкът привличал 100 000 посетители годишно, които били развеждани от екскурзоводи в костюми от епохата.
Интересът остава висок и днес. Туровете с цена на билета на стойност 35 щатски долара са разпродадени до март, като по този начин се финансира възстановяване на стойност 90 милиона долара, забавено от пожар през 2021 г. и необичайно силни валежи. „Повечето хора свързват мястото с историята за приятелството между Джонсън и Скоти от Долината на смъртта“, допълва Уайнс, цитирана от АП.