Първото българско народно читалище отваря врати на 30 януари 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов. То носи името „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – в чест на дарителите, дали 200 хиляди златни лева за построяването на читалищната сграда в дунавския град.
Преди премиерата на изданието за литература, изкуство и култура на БТА пред паметната плоча на къщата на Димитър Начович в Свищов бяха поднесени венци и цветя. В церемонията участва и генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той бе и модератор на представянето на списание ЛИК и води събитието от театралната сцена на читалището в града.
За изданието говориха главният му редактор доц. Георги Лозанов и отговорният редактор Яница Христова. В дискусията се включиха също директорът на Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов Росен Маринов, председателят на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ Пламен Александров, библиотекарят в читалищната библиотека Веселина Спасова и литературоведът Йордан Ефтимов. Председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов се включи чрез видео връзка от Севлиево, където днес се провежда церемонията „Читалище на годината 2025“.
„Развитието на българските читалища се дължи на съчетаването на лидерството на просветени личности и спомосъществувателството от техните благодетели“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той уточни, че новините в архивите на БТА, които могат да бъдат прочетени в януарския брой на списание ЛИК, пазят много имена на бележити българи, които са основатели, деятели и спомосъществователи на читалища. „Българите винаги са имали окриляващи водачи, чиито имена са част от историята на читалищата. И в следващите седмици, в които предстоят отново парламентарни избори, си струва да се замислим и за уроците от тези личности, чиито достойни следовници трудно намираме в наши дни – вероятно и заради отказа на мнозина да участват в изборите“, каза още Вълчев.
„Читалището е третата по възраст институция по нашите земи, по-стари са само училището и църквата“, посочи председателят на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ в Свищов Пламен Александров. „Тази годишнина е не само хубава, но и задължаваща. Тези 170 години наистина са един добър знак, че това, което е създадено преди още да има държава, е живо и до днес и продължава да събира хората заедно, продължава да изпълнява своята социална роля и да бъде, както казва Раковски, един наш общ дом“, допълни още той.
„Начетеността се получава само от четенето на книги. Книгите са територии на това, което наричаме големи разкази за света“, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов. „Днес ние честваме създаването, може би, на първата гражданска организация в България, защото читалището – това, което честваме днес, е създаването на една гражданска организация, която едва после, ще създаде това, което сега наричаме читалище и свързваме с разни сгради из България. Читалището е всъщност културно пространство, което събира в себе си различни културни дейности и художествени изяви, но освен културно пространство, читалището е хронотоп“, обясни той и допълни, че хронотоп е термин, който свързва пространството с времето, защото в това пространство културното време тече по различен начин.
Отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова разказа за своя опит с читалищата и как те са повлияли на решенията й при избор за професионален път. Тя посочи, че в града, където е завършила образованието си, местното читалище е поддържало културния живот с ежемесечни театрални представления и срещи със съвременни писатели. Тя се обърна към гостите в публиката – ученици от няколко свищовски училища, с думите: „Вие в момента сте пред, може би, най-големите си житейски решения. Посещавайте читалището по-често, може би тук ще откриете отговорите, от които имате нужда”. Тя припомни, че в архива на агенцията могат да се открият публикации не само за дейността на читалищата в България, но и за тяхното представяне в чужбина. През годините е имало публикации в съседни държави, както и наши политици и културни дейци са обикаляли различни симпозиуми в чужбина, за да презентират дейността на читалищата, отбеляза Христова. „Това е дейност, която заслужава да бъде продължена“, каза в обобщение тя.
„Въпреки проблемите, пред които днес са изправени, читалищата, макар, че историята помни и по-тежки времена, в които читалищата са оцелявали, те и днес продължават да бъдат едни дейни институции и дори основни културни средища в много от населените места“, каза Росен Маринов, директор на Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов. Той допълни, че трябва да направим така, че читалището да има по-светло бъдеще, пред него има широки хоризонти за развитие, адаптивни към бързоразвиващата се съвременност. „Реално на днешната дата преди 170 години се поставя началото на всенародното читалищно дело у нас. Безспорно историята е нещо, което трябва да познаваме и към което често трябва да се връщаме, защото там е мъдростта на времето. Приветствам идеята на БТА, че в новия брой на списание ЛИК се прави и препратка не само към историята, но и към настоящето и бъдещето на читалищата. Защото ние не можем да променим историята, но можем да влияем на настоящето и да чертаем различни посоки за бъдещото развитие на читалището“, отбеляза Маринов.
„В библиотеката при Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ се съхраняват изключително ценни библиотечни документи“, каза библиотекарят Веселина Спасова. „Ние съхраняваме непреходността, традициите и устойчивостта в старопечатните издания и ръкописи, като някои от тях датират от 16-и век“, посочи тя. По думите й библиотеките, като най-старите институции на културата, играят важна роля в живота на своята общност. Чрез основните си функции те предоставят на потребителите и посетителите обучение през целия живот, запознават ги със съвременното творчество, съхраняват местната история в библиотечни колекции и обединяват общността за събития.
„Заможните хора са направили своите саможертви и са основали първите читалища в България“, коментира литературоведът Йордан Ефтимов. Според него една от причините, поради които читателската култура в България намалява, е „ситуацията с читателските клубове и говоренето за книги“. „Нашата среда в това отношение е доста по-некултурна в сравнение с преди 170 години“, каза той за четенето в България. Според него за възстановяване на читателската култура може да помогне БТА, като напомня на хората, които движат икономически страната, че трябва да са внимателни и критични към това, което се случва в страната в сферата на културата.
При включването си в разговора от Севлиево председателят на Съюза на народните читалищата проф. Николай Дойнов каза, че е предложил 30 януари да стане Ден на читалищния устав, защото читалището става организация, когато се приеме устав Според него в Свищов се полагат основите на това, което днес наричаме читалищен мениджмънт. Там се въвежда тази практика, защото имуществото и финансовите ресурси трябва да се управляват. И затова въвеждат строен порядък, строен ред, който се нарича устав. Той отбеляза, че Съюзът на народните читалища тази година навършва 115 години. По думите му това е знаменита годишнина, защото в момента това е представителната организация на читалищата на национално ниво и определя много от нещата, които се случват в абсолютно положителен порядък в обществото.
В салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856“ имаше близо 200 гости, сред които доц. д-р Марин Маринов, ректор на Стопанската академия „Д. А. Ценов” град Свищов, преподаватели и ученици от четири свищовски училища - Средно училище “Димитър Благоев”, Средно училище “Николай Катранов”, Професионална държавна търговска гимназия “Димитър Хадживасилев” и Свищовска професионална гимназия “Алеко Константинов". В края на събитието поздрав бе изпълнен от трио „Нове“ към читалището с вокален педагог Корнелия Чекелева.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Казанлък, Кърджали, Монтана, Смолян и Шумен.
За да имаме държава, трябва да имаме и читалища, които да пазят културната памет. Това каза за БТА председателят на казанлъшкото Народно читалище „Искра-1860“ Теодора Иванова. Тя разказа за една от новите инициативи на читалището – Националния фестивал за детско-юношеско театрално изкуство „Театрални Искри“, чието четвърто издание предстои в периода от 23 до 26 април.
„Читалището е народна институция, която без общността е само една сграда, без особена стойност. То има богато минало и ще има и богато бъдеще, защото е било светлина в други времена, било е сцена за таланти и училище за поколенията“, коментираха в Кърджали председателят на Народно читалище „Иван Буюклиев-1926“ в село Пчеларово д-р Ваня Михалева и двигателят на театрална формация „Арт кошер“ към читалището Красимира Стоянова. Само преди седмица читалището в Пчеларово отбелязава 100-годишен юбилей и събира под покрива си много гости и приятели.
В пресклуба на БТА в Монтана гостува председателят на Народно читалище „Постоянство-1856“ в Лом Недялка Трайкова. Тя разказа, че искрата на читалищната дейност е запалена в Лом в далечната 1848 година, когато младият даскал Кръстьо Пишурка идва в града и донася своята богата за времето си библиотека от книги, вестници и списания в класната стая на местното училище, където преподава. Той поставя на тази стая табелка „Читалище“ и там започват да се стичат млади и стари българи. По думите на Трайкова следващите години Лом е пръв в много неща в България в сферата на културата и просветата.
„Основните културни институции на днешен Смолян са започнали дейността си от читалище „Христо Ботев-1871“, заяви председателят на читалището Иван Иванов на представяне на новия брой на списание ЛИК в националния пресклуб на БТА в града. На представянето присъстваха и Костадин Илчев, ръководител и основател на оркестър „101 каба гайди“, вписан в листата с живи човешки съкровища, известната гайдарка Красимира Чуртова, преподавателките в детската музикална школа Мария Марковска и Здравка Субашиева, координаторът на Регионалния академичен център на БАН Момчил Караиванов, фотографът Сашо Сарандалиев. „Народно читалище „Христо Ботев“, което тази година отбелязва 155-годишнина, е най-голямото в страната с 64 действащи състава“, посочи още председателят.
„Народно читалище „Добри Войников-1856“ в Шумен е сърцето на духовния живот на града, част е и от сърцето на духовния живот на нашата страна“, каза председателят на културната институция Анатоли Стоянов. „Читалището през годините създава, съхранява и разпространява култура. Надявам се, че и днес изпълняваме тази мисия, която през годините читалището успешно реализира”, посочи още той.
В разговора участваха и гостите от пресклубовете на БТА в Букурещ, Одеса и Тараклия.
Читалището в Извоареле е събирателен център на българската общност там, коментира за БТА румънката с български корени Бианка Василе, която е журналист и една от основателките на асоциацията на българското малцинство в Извоареле „Български извори“. Тя беше един от гостите в пресклуба на агенцията в Букурещ. Другият участник в дискусията, Владимир Митев, който е журналист от Румънската секция на БНР и създател на българо-румънския блок „Мостът на приятелството“, добави един по-различен елемент към темата за читалищата. „Тъй като читалища имат не само българите, бих искал да спомена арменското читалище „Анжела Чакърян“ в Русе“, каза той и разказа за него.
Гости в пресклуба на БТА в Одеса бяха директорът на Българския културен център Димитър Терзи и зам.-директорът на Одеската градска централизирана библиотечна система за деца Александра Дели. Към центъра от 1999 г. работи българска библиотека „Иван Вазов”, единствена в града.
Гост в пресклуба в Тараклия беше журналистът, поет и родоизследовател Димитър Боримечков, който разказа за създаването и съдбата на единственото читалище в града – „Олимпий Панов“, функционирало като културен център в града, а днес, познато като Театър „Смешен петък“.
Специалният кореспондент на БТА Симона-Алекс Михалева, която пътува с 34-тата българска антарктическа експедиция към Ледения континент, разговаря с ръководителя на експедицията проф. д-р Христо Пимпирев. „Антарктида е място за четене, а българската база „Св. Климент Охридски“ и научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ са своеобразни читалища“, каза той. Пимпирев допълни, че всеки чужденец, който види книгите в българската база, както и на кораба, се учудва колко много четат българите в Антарктида.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и събеседниците от пресклубовете на агенцията в страната:
Благоевград
Бургас
Варна
Велико Търново
Видин
Враца
Габрово
Гоце Делчев
Добрич
Казанлък
Кърджали
Кюстендил
Ловеч – където се включиха Пенка Стаменова и Светлана Петрова
Монтана
Пазарджик
Перник
Петрич
Плевен
Пловдив
Разград
Русе
Силистра
Сливен
Смолян
Стара Загора
Троян
Търговище
Хасково
Шумен
Ямбол
От чужбина се включиха гостите от:
Букурещ
Одеса
Тараклия
Научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Януарският брой на тема „Читалищата в минало и в бъдеще време“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/72.