Идеята за форума тръгва от разговор между директора на училището Лилия Стоянова и ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. Николай Марин, който повдига темата за по-честите случаи на отчужденост на децата и техните предпочитания за общуване с екрана, отколкото живото общуване.
Ние в училище знаем за това, защото прекарваме много часове с децата, виждаме ги в различна светлина, в която те могат да се проявят при конфликт, раздразнение, разочарование, посочи Лилия Стоянова. Тя допълни, че успоредно с разговора с проф. Марин, е била повлияна и от филма „Един грам живот“, който я кара да се замисли не само за свършеното като родител, но и като ръководител на училище, в което се обучават около хиляда деца.
„Ръководя една институция, която е с хиляда деца, две хиляди родители, четири хиляди баби и дядовци, всички тези хора са се доверели на нас и искат най-доброто за децата си. Гледайки филма се замислих дали съм създала необходимите условия и среда, за да може децата да се чувстват уютно, защитени, обгрижени“, сподели училищният директор. Тя посочи, че училището има кътове за отдих, средата прилича на дом, а създадената хармония не предразполага към агресия. „Много други са обаче факторите на улицата, на динамичното ежедневие, на приятелските кръгове, в които попадат децата. Това са неконтролируеми от нас неща”, посочи Лилия Стоянова.
След разговора с проф. Марин, Стоянова започва да събира повече информация по проблема, а в началото на годината обсъжда темата и със своите заместници, с психолозите в училището и учителя по философия, с които заедно започват да превръщат идеята в реални инициативи. Създават анкета, насочена към учениците от пети до дванадесети клас, както и към техните родители. Въпросите в нея са насочени към това доколко често децата споделят с родителите си, споделят ли с тях проблеми, колко време прекарват пред екранни устройства, как прекарват свободното си време. Резултатите от анкетата показват, че в голямата си част отговорите на родителите и на учениците съвпадат, което училищното ръководство тълкува като положителен знак, тъй като сочи за откровеност и от двете страни.
Като продължение на усилията да мотивират децата да говорят, а възрастните – да слушат, училището проведе в аулата на ЮЗУ „Неофит Рилски“ форум на тема „Искам да бъда чут. Смисъл без екрани“, чиято цел е да се предразположат учениците да говорят, за да може съответно и да бъдат чути. С поставените на форума казуси ученици, родители и учители са предизвиквани с различни казуси, за да се потърси коренът на проблема, свързан с екранната зависимост и все по-честото отчуждение. Посланието, отправено на срещата е, че да бъдеш чут не означава да имаш най-силния глас, а да имаш до себе си някого, който да те изслуша, посочи училищният директор.
За БТА тя коментира и работата с деца в учебна среда и ролята на училището, когато учениците имат свои грижи и проблеми. По думите ѝ хиляда деца са „хиляда главички, хиляда проблема, разклонени по много“. Тя посочи, че училищният колектив е загрижен за това учениците да се чувстват добре, което от гледна точка на учебния процес означава и добри резултати от работата.
Когато децата са угрижени, вглъбени, затормозени от взаимоотношенията в семейството, те не дават добри резултати. Ако искаш да знае закона на Ом, а в главичката е семеен проблем или раздялата на родителите, тогава трябва да го разбереш, да дадеш заден ход и да оставиш детето да бъде в кондиция. Невинаги учебният материал да е приоритет, трябва душицата на детето да бъде водеща, коментира още Лилия Стоянова.
За ролята на учителите директорът каза, че всеки има различен подход – някои са по-близки с учениците, други са по-обрани, но те добре познават учениците, реагира се на всяко отсъствие или закъснение, осъществява се връзка със семейството. Забелязват се проблемите на децата, за съжаление все по-чести са и те, затова и ние алармираме децата да бъдат чути и ние да бъдем чути, когато чуеш детето, тогава можеш да го разбереш, каза още директорът на средно училище „Кузман Шапкарев“ в Благоевград.