Най-старото читалище в Пернишка област се намира в Брезник и е създадено преди повече от век, каза експертът Кристиян Генадиев

Деветдесет и три народни читалища функционират на територията на Пернишка област към днешна дата, разказа експертът от Регионалния експертно-консултантски и информационен център (РЕКИЦ) „Читалища“ - Перник Кристиян Генадиев. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в Перник по време на представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „Читалищата в минало и бъдеще време“.
Генадиев уточни, че най-старото и най-новото читалище в региона се намират на територията на община Брезник. Това са „Просвещение 1870“ и „Големи връх“ в село Долна Секирна, вписано през миналата година.
Историята на най-старото читалище в Брезник е богата и изпълнена с любопитни факти. Сградата, в която се помещава днес, е построена през 1970 година - век след създаването му. Преди това дейността се е развивала в сградите на класното училище, а по-късно и на прогимназията в града. За разлика от него, най-новото регистрирано читалище все още не разполага със собствена сграда към момента. Това ограничава част от неговите инициативи, но не спира желанието на самодейците, уточни експертът.
По думите му читалищата в област Перник се отличават на национално ниво с активното си участие в опазването на местната сурвакарска традиция. В над 95 процента от тях функционират сурвакарски групи. Наред с това културните институции работят активно за съхраняването на нематериалното културно наследство, включващо народни песни, танци, обичаи и обреди. Част от читалищата развиват и съвременни форми на творчество като модерни и спортни танци, балет и приложни изкуства, а много от тях са спечелили проекти за създаване на дигитални клубове.
Генадиев подчерта, че читалищата имат ключова роля в съхраняването и популяризирането на обичая сурова, като активно са участвали в подготовката на кандидатурата за вписването му в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството през 2015 година. Те са съдействали по всякакъв начин и са поддържали връзка с вносителите на кандидатурата. Читалищата са били и основен двигател при вписването на селското хоро в националната система „Живи човешки съкровища -  България“.
Според експерта в РЕКИЦ основните предизвикателства пред читалищата в Пернишко не се различават от тези в останалата част на страната. Като най-наболял проблем остава състоянието на сградния фонд.
„В малките населени места често няма субсидирани щатове (бройки), което принуждава читалищата да се издържат от дарения и членски внос. Това ги поставя в неравностойно положение и при кандидатстването по проекти. Повечето читалища се помещават в общински сгради с договори за ползване от десет години, като всички режийни разходи и ремонтни дейности са за тяхна сметка. Субсидираната бройка в много случаи е недостатъчна и не позволява отделянето на средства за поддръжка на сградния фонд. За съжаление немалко читалища се рушат, въпреки че в тях кипи активна самодейност“, отбеляза Генадиев.
Освен експерт в РЕКИЦ - Перник, Кристиян Генадиев е секретар и самодеец към читалището в родното си село Сопица, община Брезник. Първият му досег с читалищната дейност е още в началното училище, когато започва да танцува народни танци в състав към Общинския младежки дом в Перник. По-късно интересът му се задълбочава чрез дейността на читалището в Сопица. За това спомага и тогавашният секретар, който е разказвал на него и връстниците му за традициите и обичаите в селото.
През 2018 година Генадиев научава, че читалището в Сопица е застрашено от закриване. Тогава предприема действия по неговото възраждане и пререгистриране с подкрепата на експерти от община Перник и РЕКИЦ. През 2019 година е избран за секретар на читалището и изпълнява тази длъжност и досега. „Гордея се, че успяхме да създадем танцова формация „Шарения“ и група за по-малки деца в село с едва 60 - 70 постоянно живеещи жители и застаряващо население. Въпреки това има млади хора, които отделят от свободното си време, за да се занимават с фолклор“, сподели Генадиев.
За поредна година той е един от водещите на маскарадните дефилета, част от фестивала „Сурва“ в Перник. По думите му преживяването е изключително, тъй като градът е утвърден като европейска столица на маскарадните обичаи и глобален център на традицията.
„Емоцията е обогатяваща и споделена с всички участници и многобройната публика. Най-удовлетворяващо е, когато прочетеш анотацията на дадена група и я поканиш на сцената, където се разкрива истинската красота на традицията, пресъздадена от съвременните ѝ носители“, допълни Генадиев.