Младите хора са ключът към съхраняването на читалищните традиции, обединиха се читалищни дейци и преподаватели от Разград

Младите хора са ключът към съхраняването на читалищните традиции, заяви хореографът и художествен ръководител на Детския танцов състав „Капанче“ и Средношколския танцов състав към Народно читалище „Напредък 1901“ в Разград Илонка Занкова при представянето на януарския брой на списание ЛИК „Читалищата в минало и бъдеще време“. По думите й младите поколения са бъдещето на читалищната дейност и на българските фолклорни традиции, като основната цел и перспектива за развитие на читалището са насочени именно към децата и младежите. "Работата с деца и младежи е основен приоритет и бъдеще на читалищната дейност", посочи Занкова. Тя подчерта, че усилията на читалището са съсредоточени върху съхраняването и предаването на българските традиции, народните танци и обичаи, които изграждат културната идентичност и поддържат жив духа на читалищната дейност.
Илонка Занкова обясни, че Народно читалище „Напредък 1901“ развива разнообразна културно-просветна дейност, насочена към опазването и популяризирането на българския фолклор. Сред основните дейности са библиотечна работа, художествено-творчески формации, детска музикална школа, танцови състави, средношколска формация, ансамбъл, оркестър, битов състав и колектив за изворен фолклор. Повече от десет години в читалището функционира детска музикална школа, насочена основно към обучение по гайда. Поддържа се активно сътрудничество с училища, като в различни инициативи участват ученици от различни възрастови групи. Колективът за изворен фолклор представя традиционната обредна система на местното население, като в ритуалите често се включват деца и младежи. Като пример беше посочено отбелязването на Бабинден, в обредна възстановка на която се включиха ученици от Средно училище „Христо Ботев“. В читалището работят ръководители, които обучават деца на народни инструменти като гайда и кавал с цел откриване и развитие на млади таланти. Сред тях е младият гайдар Мартин Вълчинов, който активно участва в читалищните изяви и проявява сериозен интерес към народната музика и танци.
„Българският фолклор за мен е страст. Първата ми среща с гайдата е в детските ми години по време на семейна почивка в района на Златоград. Фолклорът носи паметта и идентичността на народа. За мен е важно да не забравяме откъде сме тръгнали“, каза Вълчинов. Той добави, че танцът е форма на изразяване, чрез която се предават емоции, които трудно могат да бъдат изказани с думи. Мартин изрази оптимизъм за бъдещето на фолклорното изкуство. По думите му младото поколение проявява все по-голям интерес към българската национална идентичност и фолклор, като макар първоначално познанията им често да са ограничени, при по-задълбочен досег интересът значително нараства. „Когато навлязат във фолклора, той им става изключително интересен и желанието им за развитие се засилва“, каза младежът. 
„Читалищата продължават да привличат млади хора чрез култура и традиции“, заяви Павлина Стоянова, ръководител на колектива за изворен фолклор. По думите й една от основните задачи на културните институции е да насърчават активното участие на подрастващите в културния живот. "Все повече деца и младежи се включват в ансамбъла и танцовата школа, а подкрепата на родителите е ясен знак, че интересът към народната култура се възражда“, посочиха Стоянова и Занкова.
Симбиозата между едно от най-престижните училища в Разград – ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, и местното читалище дава възможност за реализиране на нестандартни културни и образователни инициативи. "Читалището, което доскоро е било центърът на културния живот в квартала, се превърна в своеобразна концертна и творческа зала за учениците и техните преподаватели. Залата на читалището е нашата концертна зала. Там провеждаме патронни празници, награждавания и различни събития“, разказа Даниела Куманова, преподавател в гимназията. Тя припомни, че през изтеклата година училището и читалището успешно реализираха проект за възраждане на разказваческото изкуство. „В рамките на инициативата учениците се включиха в разказване на приказки, моделиране с глина и плетене на колани. Интересното бе, че основните разказвачи се оказаха самите деца, сред които и три сирийски деца, които представиха източна приказка. Мислехме, че ще докоснем предимно възрастни хора и ще събудим техните спомени. Но се получи така, че децата приеха дейността като нещо познато и искат да продължат да го правят“, добви Куманова. Тя подчерта, че финалното събитие от проекта се проведе в Демир баба теке, а сред участниците бе професионална разказвачка на приказки от армията. По думите на Куманова сътрудничеството между училището и читалището обхваща и абитуриентските тържества, като културната институция предоставя сцена и реквизит за празничните събития.
„Смятаме, че партньорството между училища и читалища е бъдещето – то не се ограничава само в рамките на квартала, а се разпростира към хората, които имат интерес към културните инициативи на читалището“, каза Куманова.
През 2026 г. разградското читалище „Напредък 1901“ ще отбележи 125 години от своето основаване, а ансамбъл „Разград“ – 70 години от създаването си. По този повод се предвиждат редица културни инициативи и тържества. „Отбелязваме тези значими годишнини с подкрепата на държавата и работим активно за популяризирането на културното наследство на нашата общност“, допълни Илонка Занкова.