Обмен на информация за терористични престъпления и защита на данните
Комисията започва наказателни процедури срещу България, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Нидерландия, Португалия и Словения, защото не са съобщили навреме за въвеждане на правилата на ЕС за защита на личните данни при обмена на информация, свързана с терористични престъпления. Държавите от ЕС трябваше да въведат законодателните промени до 1 ноември 2025 г., като сега закъснелите получават срок от два месеца, за да отговорят и след това ЕК ще реши дали да продължи с наказателните процедури, се посочва в съобщението.
Информация за криптоактивитеЕК започва наказателни процедури срещу Белгия, България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Португалия, защото не са въвели изцяло промените в правилата на ЕС за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, свързани с криптоактивите. Комисията пояснява, че тези промени водят до подобряване на данъчната прозрачност и на борбата с укриването на данъци, включително за доходите от инвестиции. След два месеца Комисията ще прецени дали да продължи нататък с наказателните процедури.
Административно сътрудничество при данъчното облаганеКомисията открива наказателни процеруди срещу Белгия, България, Чехия, Гърция, Кипър, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция, защото не са въвели изцяло промените в европейските правила за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. ЕК дава два месеца срок за отговор и след това ще реши дали да продължи с процедурите.
Изисквания за бюджетните рамкиЕК отрива наказателни процедури срещу Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния и Словения за непълно въвеждане на законодателните промени за изискванията за бюджетните рамки на държавите в ЕС. Уточнява се, че тези промени засягат избягването на прекомерен държавен дефицит и прозрачността, статистиката, прогнозите и средносрочното бюджетиране, за да се преодолеят установените слабости на досегашното законодателство. Държавите в ЕС следва да въведат системи за публично счетоводство, които генерират данни, необходими за Европейската система от национални и регионални сметки. Необходимо е всички съответни фискални данни да бъдат публично достояние и да се вземат предвид макрофискалните последици от изменението на климата в годишните и многогодишните бюджетни планове, доколкото е възможно. Държавите в ЕС трябваше да въведат законодателните промени до 31 декември 2025 г., а закъснелите 15 страни сега получават два месеца за отговор.
Финансови услуги
Комисията започва наказателни процедури срещу до 21 държави от ЕС (Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Хърватия, Ирландия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия и Швеция), защото не са съобщили за пълно въвеждане на европейските правила за договорите за финансови услуги, сключени от разстояние. Общите правила предвиждат подобряване на защитата на потребителите с въвеждане на "бутон за отказ", който им дава възможност да се откажат от договор с един клик. Държавите трябваше да приложат промените до 19 декември 2025 г., а закъснелите сега получават срок от два месеца, за да отговорят.
Потребителски кредити
ЕК започва наказателни процедури срещу 23 държави (Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Кипър, Литва, Люксембург, Латвия, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия и Швеция), защото не са съобщили за пълното въвеждане на европейските правила за договорите за потребителски кредити. Държавите имаха срок до 20 ноември 2025 г., за да предприемат промените в своето законодателство, а сега закъснелите получават срок от два месеца за отговор.
Договор за Енергийната харта
Комисията продължава наказателните процедури срещу 16 държави от ЕС, които остават страни по Договора за Енергийната харта, след като ЕС и Евратом се оттеглиха от този договор на 28 юни миналата година. Засегнатите държави са Белгия, България, Чехия, Естония, Ирландия, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция. Договорът за Енергийната харта урежда търговските и инвестиционните отношения в енергийния сектор между договарящите се страни, уточнява ЕК. Търговията и инвестициите попадат в изключителната компетентност на ЕС и европейските държави могат да упражняват тази компетентност, само ако Европейският съюз ги упълномощи. След оттеглянето на ЕС и Евратом от този договор, посочените държави не са били упълномощавани, нито са предприели стъпки за оттегляне от документа. Комисията призовава тези държави да се оттеглят от договора без ненужно забавяне. Посочените държави разполагат с два месеца, за да отговорят на официалните уведомителни писма. При липса на задоволителен отговор ЕК може да реши да продължи наказателните процедури.
Правила за метана
ЕК е изпратила мотивирано становище до България и Австрия за нарушение на европейските правила за метана, защото двете страни не са определили компетентен орган, отговорен за наблюдението и прилагането на тези правилата. Регламентът за метана се отнася до емисиите на метан в секторите на суровия петрол, природния газ и въглищата. Европейските правила целят подобряване на измерването, докладването и намаляването на емисиите на метан в ЕС, както и повече прозрачност в ЕС и в световен мащаб, уточнява ЕК. Държавите в ЕС трябваше да съобщят на комисията за имената и данните за контакт на своите компетентни органи до 5 февруари 2025 година. Комисията отбелязва, че България и Австрия все още не са изпълнили това задължение и им дава два месеца за отговор, а след това може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.