Читалище „Надежда“ в старата столица е било домакин на третото Велико народно събрание, проведено в новопостроения театрален салон през 1887 г., припомни Маринова. На 25 юни то избира за български княз австро-унгарския благородник Фердинанд Сакскобурготски, който полага клетва пред делегатите на 2 август. На 29 май 1888 г. в читалищния салон се състои сватбеният бал на Стефан Стамболов и Поликсена Станчева. В архива на петото Велико народно събрание от 1911 година, което също се провежда в читалището, е запазен документ, от който се вижда, че тогава над входа на театралния салон за първи път е поставен надписът „Съединението прави силата”.
Търновската общественост поставя читалище „Надежда“ още с основаването му в центъра на културния живот на града. В ръководството му са избрани образовани, авторитетни и високоинтелигентни личности с активно участие в изграждането на нова България, с влияние в политиката ѝ. Учредителното събрание на читалището се провежда на 8 юни 1869 г. в общата стая при църквата „Свети Никола”. Когато са налице всички обективни условия и идеята за основаване на читалище е силно желана, появата на подходяща личност в лицето на Димитър хаджи Павли хаджи Иванов се превръща в събитие. Възпитаникът на престижната швейцарска търговско-финансова академия, племенник на видните търновци хаджи Николи и братовчед на Стефан Стамболов, става негов първи секретар-касиер. И до днес е запазена касовата книга на читалището, започната от касиера Иван Бакърджиев през октомври 1881 г.
На заседание на настоятелството на 10 юни 1882 г. е предложено читалището да построи собствена сграда за театрални представления. При оскъдните читалищни средства това решение е поемане на голям риск, но показва колко силен е бил ентусиазмът на тези хора и вярата им в бъдещето на читалищното дело, коментира Белчева. Най-напрегнатата година в строителството на сградата е 1885-а. Проектът е изработен безплатно от търновския градски инженер Франц Билабел, а Общината отпуска безвъзмездно мястото на „старата кадийница и харемлъка“. С много заеми и трудности се бори настоятелството. През 1886 г. на читалището са отпуснати под формата на заем 10 хил. лв. бюджетни средства за обзавеждане. Народното събрание и правителството правят и други разходи за държавни нужди, голяма част от които облагодетелстват обзавеждането на читалищната сграда. През 1888 г. правителството на Стамболов изплаща на читалището 10 хил. лв. за наем (кирия) за заседанията на третото Велико народно събрание. По този начин е погасен отпуснатият държавен заем.
През 1893 г. читалището за първи път урежда художествена изложба с картини на Лазар Шивачев от Чикагското всемирно изложение. Галерията при читалище „Надежда” постепенно създава приличен и стойностен фонд, който през 1953 г. преминава в Държавния исторически музей и става основа за създаването на Великотърновската художествена галерия. През 1897 и 1898 г. в салона на читалището са направени първите кинопрожекции в Търново. През 1894-а, 1897-а и 1911 г. гостуващи оперни трупи представят на сцената на читалището оперите на Верди „Травиата”, „Риголето” и „Аида”.
С балетното изкуство търновци се запознават през 1920 г., когато трупата на Величкова поставя „Лебедово езеро” на Чайковски. С много голям интерес преминават благотворителните концерти на Христина Морфова през октомври 1934 г.
На сцената на читалището само през 1919 и 1920 г. са изиграни общо 83 дневни и вечерни представления срещу заплащане. През 1925 г. се полагат основите на собствен Търновски окръжен театър, а на сцената играят Кръстю Сарафов, Стоян Бъчваров, Константин Кисимов, Елена Стефанова. През октомври 1919 г. настоятелството приема създаването на хор при читалището - „Детска музикална китка”. През януари 1931 г. с участието на читалище „Надежда” е основан клон на Съюза на народните хорове в България и като негов представителен състав е създаден хор „Царевец” с диригент Илия Денев, който и до днес е емблема на културната институция във Велико Търново.
На 25 април 1910 г. е взето решение за строеж на още една сграда – библиотечната, по проект на арх. Георги Козаров. Библиотеката на читалище „Надежда” притежава интересна старопечатна сбирка, комплектувана главно от дарения и по-малко от покупки и абонамент. Тя се състои от 246 заглавия в 420 тома. Най-старата книга е „Служебен миней” на гръцки език, отпечатана във Венеция през 1588 г. Читалище „Надежда” първо подава ръка на новооснованата великотърновска народна библиотека, третата депозитна след София и Пловдив. Макар че новата държавна културна институция остава в библиотечната сграда само няколко месеца, в читалището е нейното откриване.
Десетилетия наред читалище „Надежда“ е най-престижно място, където великотърновци се запознават с българското и европейско изкуство и литература. Литературният кръжок, основан през 1953 година, носи името „Димитър Полянов”, а негов първи ръководител е бъдещият писател академик Антон Дончев.
„Надежда“ заема уникално, централно място сред българските читалища, тъй като е единственото, в чиято сграда са се провеждали заседания на Велико народно събрание и на практика се е творила съвременната българска държавност. Това му отрежда роля на национално значим исторически обект, а не просто регионален културен център. То е мост между традицията и модерността. Днес читалището е пример за добра практика, като е удостоено с плакети от президента и Съюза на народните читалища. То успешно съчетава съхранението на богатото културно наследство с модерни инициативи като дигитални клубове и младежки театрални формации, разказа Маринова.