Сградният фонд е едно от най-големите предизвикателства за голяма част от читалищата в страната, посочи Баганска. По думите й на много места базата е остаряла, енергийно неефективна, а същото време в нея се провеждат много събития. Единственият вариант за читалищата да ремонтират сградите са проектите, посочи Баганска. Според нея обаче това е другото предизвикателство пред културните институти. Кандидатстването изисква те да разполагат с административен капацитет. От друга страна – не винаги проектите биват финансирани, тъй като няма наличен паричен ресурс, допълни Лиляна Баганска. Тя изтъкна, че този проблем обхваща и купуването на книги за читалищните библиотеки. „Призовават читалищата да кандидатстват за книги с проекти до 5000 лева, след което орязват всички с по над 60 на сто, и искат да адаптираме проектите към новата реалност“, посочи Баганска. По думите й културните институти са срещнали трудности и при изпълнението на дигитални клубове. По тази програма координатор е Министерството на труда и социалната политика, а средствата са по Плана за възстановяване и устойчивост.
Вероятно читалищата са единствените ощетени структури, които нямат осигурено финансиране за консултант, посочи Баганска и уточни, че в момента работещите в тези институти са изправени пред огромното предизвикателство да вършат работата на консултанти, занимаващи се с европейско финансиране. Другият вариант е да привлечем млади, активни, познаващи тази материя хора, само че трябва да им предложим нещо насреща, обясни Баганска. Според нея така става още по-видим друг голям проблем на читалищата – липсата на достатъчно работещи в тях, т.е. на субсидирани бройки, както и на адекватно заплащане.
Дейността на читалищата е системно подценявана, бе категорична Лиляна Баганска. Тя изтъкна, че българите трябва да са наясно, че това са живи културни центрове, абсолютен феномен в световен мащаб. "У нас има читалище във всяко населено място, което задоволява социалните потребности на хората. Вярно е, че има разлика между тези в големите градове и в селата, но всяко има своето предназначение и никое не е по-важно от другото“, коментира Баганска.
Всъщност разработването на проекти и кандидатстването с тях върви паралелно с другите дейности, посочи още експертът. По думите й в момента в читалище „Васил Левски 1945“ работят осем души, но не всички са на пълен работен ден. Има и доброволци, но едно читалище трябва да има секретар, организатор дейности, библиотекар, изтъкна Баганска. Според нея при определянето на субсидираните бройки за читалищата също има проблеми. Няма никакъв критерий при одобряването им. По думите на Баганска това води до парадокса активните читалища да са поставени в по-неблагоприятни условия, тъй като харчат повече и служителите им са сериозно натоварени.
Официално в страната има около 3700 читалища, но в момента се изчиства регистърът, което се случва по проект на фондация "Народни читалища“, каза още Баганска. По думите й с изпълнението на тази програма става все по-видно кои от тях работят и кои не. Надеждата е, че след това ще бъдат изработени и ясни критерии, които ще доизчистят неработещите институти.
"Съвсем наскоро приехме декларация, в която са посочени четирите фундаментални въпроса, които имаме да решаваме в читалищата“, допълни Лиляна Баганска. Тя подчерта, че е наложително субсидираните бройки за тези културни институти да бъдат увеличени поне с 25 процента. Освен това в декларацията е посочено, че трябва да бъде променен начинът на отчитане на читалищата и те да посочват конкретно какво са свършили наистина, а не какво биха искали да направят.
В рамките на четири дни декларацията бе подкрепена от хиляди хора, защото читалищата заслужават повече уважение отколкото в момента се демонстрира, и почти няма човек, който да не се е занимавал с някаква дейност в близкото читалище, посочи Баганска. Тя уточни, че непрекъснато нараства и броят на читателите, които посещават библиотеката във "Васил Левски 1945“, и те вече достигат между 80 и 110 души на ден.
Позицията й бе подкрепена и от Веселина Орманова. Тя посочи, че след 1989 г. в читалищата в България са оставени да се справяме сами както могат. Според нея най-големият проблем е липсата на държавна политика. В закона се вменява да изпълняваме държавни задачи, но никъде не е разписано какво точно се изисква от нас, посочи тя. Освен това културните институции не са привлекателни за работа за младите хора, защото не предлагат добро финансово осигуряване. Няма и подходящи специалности в университетите.
Орманова е на поста от 2011 г. Заварила е читалище "Елин Пелин 1977“ с много малко дейности, с материална база в окаяно състояние. Липсвала е техника, а документи са се изготвяли на пишеща машина. Нещата са се подобрили през годините главно чрез финансиране по проекти. Работи се обаче с много малък екип - петима души, в който освен нея влизат библиотекар, организатор културни дейности, хигиенист и наскоро назначен наставник за дигиталния клуб. Според секретаря местната и централната власт трябва да се грижат по-добре за сградите като техни собственици.