Развитието на българските читалища се дължи на съчетаването на лидерството на просветени личности и спомосъществователството от техните благодетели, уточни Вълчев. По думите му пример за това е още първото българско народно читалище в Свищов, което е основано на 30 януари 1856 година в дома на Димитър Начович от него самия, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Надареният музикант и общественик Янко Мустаков през 1868 година основава Първия хор за многогласно хармонично пеене в Бъгария, който днес носи неговото име. Драматичният театър при читалището е основан на 1 февруари 1870 г.
С основаването на читалището учителят Емануил Васкидович дарява 800 тома книги на различни езици, с които се поставя началото на Читалищната библиотека. Търговецът Кирил Д. Аврамов решил да увековечи своята памет и паметта на починалата си през 1902 г. съпруга Еленка и дарява 200 хиляди златни лева на 22 март 1904 година, за да се построи сграда за театър и читалище, каза Вълчев.
Той уточни, че новините в архивите на БТА, които могат да бъдат прочетени в януарския брой на списание ЛИК, пазят много имена на бележити българи, които са основатели, деятели и спомосъществователи на читалища.
На 1 декември 1925 г. новина разказва за избора от Петия редовен читалищен конгрес на управителен съвет на Върховния читалищен съюз, в който влизат, например, Стоян Чилингиров и проф. Михаил Арнаудов. Новина за отбелязването на 100-годишнината на Народното читалище „Виделина“ в Пазарджик припомня, че негови основатели са възрожденският художник и революционер Станислав Доспевски и писателят Константин Величков, както и ролята му по време на Априлското въстание като център на революционна дейност. За отбелязването на 100-годишнината на читалище „Цвят“ във Видин в архивна новина на БТА, която оживява отново в броя на ЛИК, пише, че сред неговите вдъхновители и основатели са Драган Цанков и Михалаки Георгиев. Друга новина припомня, че с читалище „Славянска беседа“ в София се свързват имената на Алеко Константинов, Иван Вазов, Иван Шишманов, Марин Дринов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Иван Евстратиев Гешов, Георги и Богдан Прошек, Иван Мърквичка, допълни Вълчев.
Българите винаги са имали окриляващи водачи, чиито имена са част от историята на читалищата. И в следващите седмици, в които предстоят отново парламентарни избори, си струва да се замислим и за уроците от тези личности, чиито достойни следовници трудно намираме в наши дни - вероятно и заради отказа на мнозина да участват в изборите, каза още Вълчев.
Той разказа как Владимир Зарев припомня в броя, че през Възраждането по българските земи активно работят над 130 читалища благодарение на усилията на по-заможни, просветени и родолюбиви българи. БТА също се опитва да насърчи спомосъществователите в сферата на културата, образованието, науката и спорта, включително и на читалищата, като публикува имената на хората и наименованията на фирмите - дарители, без да третира това като реклама.
Припомням, че след законова промяна преди пет години БТА осигури право на безвъзмездно разпространение на информация не само на тесен кръг държавни институции, а и на гражданското общество чрез неправителствените организации и читалищата, които чрез БТА могат да бъдат най-сигурният източник на познание какво се случва в почти всички населени места на България. Затова БТА планира нова по-добра организация на своята интернет страница за системно публикуване на новини от читалищата, отбеляза Кирил Вълчев.
Сред гостите в салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856“ са главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов, отговорният редактор Яница Христова, директорът на Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов Росен Маринов, председателят на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856“ Пламен Александров, библиотекарят в читалищната библиотека Веселина Спасова и литературоведът Йордан Ефтимов.