Експозицията е представителна извадка от неговото творчество. Особен акцент в изложбата е поставен върху етюдите, които разкриват творческия почерк и професионалното майсторство на автора, каза за БТА изкуствоведът Стойка Цингова. Представени са основно творби от наследниците на Андон Топчиев, няколко творби от фонда на галерията, както и от ямболското училище „Св. Климент Охридски“, където той дълги години е бил преподавател.
„Той е известен с това, че по-активно участва в художествения живот непосредствено след като завършва Художествената академия през 1967 година, специалност приложна графика при проф. Александър Поплилов. Впоследствие работи като проектант към културния отдих и украса на града и към Драматичния театър в Ямбол. И това е една от причините да остане по-слабо познат на широката публика като художник“, разказа още изкуствоведът.
„Широката публика на Ямбол не го познава в амплоато му на художник. Най-добре го познаваме като преподавател, един отличен педагог, който е дал старт на стотици, може би, ученици. Той е първият досег до изкуството за много от тях, а немалка част са избрали изкуството като професионален път“, отбеляза Цингова, която също е негова ученичка. Тя допълни, че изложбата е и своеобразен жест към неговите възпитаници: „Тази изложба по повод 90-годишнината му е и за тях – за да си спомним и ние откъде сме тръгнали.“
За значението на Андон Топчиев като педагог говори и художникът Сашо Казанджиев. „В продължение на 30 години бяхме колеги в училището и много неща съм научил от него. Животът и творчеството му могат да се разделят категорично, но преподаването беше неговата голяма мисия“, каза Казанджиев. По думите му Топчиев е оказал трайно влияние върху поколения млади хора и е оставил следа не с едно или две дела, а с последователна работа и отдаденост.
На откриването на изложбата присъстваха и синовете на художника – Спартак и Георги. „За мен това е много силно преживяване“, каза Спартак Топчиев. Според него най-щастливите години в живота на баща му са били тези, които е посветил на учениците си. „Може би най-ценното в един човек е не само да създаде нещо, а да го предаде, за да продължи да живее чрез неговите ученици. Той го постигна – и това е максимумът за един творец“, подчерта синът на художника.