На 14 януари Елеонора Павлова от Спортен модел клуб „Приста“ получи за пети пореден път статуетката за Приложник номер 1 в традиционната анкета на вестник „Утро“ и Община Русе за определяне на най-добрите спортисти, треньори и приложници на годината. Всъщност това може да се нарече семеен трофей - преди това три поредни години същата титла беше спечелена от дъщеря й Никол Павлова.
През 2021 година, след второ място на републиканското при мъжете и първо място при мъжете и жените на кръг от Световната купа, провел се в България, Елеонора Павлова става член на националния отбор по авиомоделизъм.
Следват четири републикански титли при жените - от 2022 до 2025 година.
Два пъти е републикански шампион при мъжете - през 2022 и 2024 година.
Два пъти е републикански вицешампион при мъжете - през 2023 и 2025 година.
Двукратен бронзов медалист от европейските първенства за жени - Турда 2022 и Рана 2024.
Бронзов медалист на Световното първенство при мъжете - Турда 2023, с което става първата българка, стъпила на мъжка стълбичка на световно първенство.
Световен вицешампион при жените - Турда 2023.
Световен шампион при жените - Рана 2025, което е и първата сетовна титла по Авиомоделизъм при възрастните за България от 1989 година насам.
В класиране за 2023 година на Българската федерация по авиомоделизъм /БФА/ става първата жена от 84 години насам с признанието „Спортист на годината по Авиомоделизъм“.
Същата година покрива всички нормативи и получава званието „Майстор на спорта“.
През 2024 и 2025 година се класира на второ място в годишната десетка на БФА.
През 2025 година става първата жена в историята на БФА със звание „Заслужил майстор на спорта“.
За пет години е участвала в 26 кръга за Световната купа, в които печели 25 призови места.
От три години е водач в годишното класиране за Световната купа и в Световната ранглиста при жените, като и в двете класации е в десетката при мъжете.
Ако Елеонора Павлова се състезаваше в някои от популарните и комерсиални спортове, името й щеше да бъде прочуто в целия свят - както на всяка недостижима суперзвезда. И тя наистина е такава, но без блясъка, славата и огромната известност. Вместо това Елеонора остава земен човек, с когото може да се разминете на улицата или да се засечете в магазина.
- Г-жо Павлова, 2025 година беше вашата „златна“ година - световна титла, първо място в световната ранглиста и пета поредна победа в анкетата на вестник „Утро“ и Община Русе. Когато погледнете назад към Рана, Чехия, кой беше най-критичният момент, в който разбрахте, че титлата е ваша?
- Наистина 2025 година е моята „златна“ година. Трудно ще надскоча себе си оттук нататък, защото успях да изкача почти всички върхове, които могат да бъдат изкачени. Световното в Чехия - цялото първенство беше изключително напрегнато. Няколко пъти имах усещането, че времето е спряло.
- Клас F1E (свободно летящи модели с магнитно управление) е изключително специфичен. Как се запалихте по него? Спомняте ли си първия модел, който пуснахте в небето?
- Клас F1E е различен от останалите класове в групата на свободнолетящите модели. Не се провежда на равен терен и в общия случай не кръжи. В този клас се използва ефектът на склона от насрещните въздушни течения, а магнитното управление е компас, чиято цел е да държи курса на модела постоянен.
В продължение на няколко години, помагайки в СМК „Приста“ организационно и административно заради децата, които се занимават с този спорт, се запознах с всички групи и класове в авиомоделизма. Когато заради Ковид забраниха работата с деца за известно време, колега от клуба - Велизар Владев, ме попита дали не ми е интересно да се науча и да си направя мой модел.
Първият модел, който направихме, беше детски планер
който предоставих на децата за тренировки и състезания за известен период. Вторият беше прекрасна птица с разпереност 3 метра в клас F1E. Той вече беше за мен. С него участвах на първото си републиканско първенство.
- Често се казва, че в авиомоделизма състезателят се бори не само с конкуренцията, но и с природата. Кое е по-важно за успеха за световната титла - прецизната инженерна мисъл при конструирането или интуицията на терена?
- На стартовата позиция може би е по-важна интуицията. Преценката да подбереш правилното въздушно течение в подходящия момент, да избегнеш капризите на природата... Вероятно това е едно от малкото неща, които ще продължат да ме плашат.
- Вие редовно побеждавате мъжете в генералното класиране. Има ли доза женска интуиция, която ви дава предимство пред господата в разчитането на въздушните течения?
- Женска интуиция определено има, може би при мен това донякъде компенсира факта, че още се уча.
- Как изглежда един ваш обикновен ден извън летището? С какво се занимава Елеонора Павлова, когато не гледа към небето?
- Един обикновен ден ли? Всеки ден е различен сам по себе си и донякъде необикновен.
Ходя на работа както всеки нормален човек. Дори на две, за да мога да си позволя да отида на някое състезание в повече
Майка съм на три прекрасни деца - добре че вече са големи (казва го с усмивка). Продължавам да се боря за децата в този спорт и да помагам за развитието на клуба. Чета техническа литература и задавам много въпроси.
- Авиомоделизмът е семейна съдба във вашия дом. Дъщеря ви Никол също е печелила приза за Приложник N1. Каква е атмосферата вкъщи преди голямо състезание - има ли спортна благородна завист или само взаимна помощ?
- Пожелаваме си късмет, за да дадем най-доброто от себе си на полетната площадка.
- Кой е вашият най-здрав тил? От кого получавате най-силна подкрепа в моментите, когато умората или скептицизмът надделяват?
- На първо място са мъжът вкъщи и децата ми. В клуба - с Велизар сме невероятен тандем, който се развива с ужасяващо бързи темпове. Той проектира, проверяваме, коментираме и изработваме, като си поделяме различни операции по моделите. От две години Милен Илиев се присъедини към екипа ни и ни е от много голяма помощ. Не мога да не спомена и треньора ни Любомир Бакалов. Понякога ме оставят да поплача, но винаги ще се намери кой да ми подаде кърпичка.
- Как се балансира между професионалните ангажименти, домакинството и подготовката на модели, която изисква часове прецизен труд? Случвало ли се е кухнята да се превърне в работилница?
- Трудно, с подкрепа, търпение и разбиране от страна на семейството и екипа. С времето се състезаваме постоянно и се опитвам да отделя време за всичко. Може би кухнята не страда най-много, но и тя е виждала лепило.
- За пети път сте Приложник N1 на Русе. Какво означава това признание за вас на фона на огромната конкуренция в град с традиции в бокса, вдигането на тежести и гребането?
- За мен е чест да бъда носител на приза. Това признание не е лично, а на всички, които са до мен по един или друг начин. Макар да не е силов спорт,
авиомоделизмът изисква: изключителна концентрация, бързи реакции, прецизна моторика, пространствено мислене и устойчивост на стрес
Той има нещо, което почти никой друг спорт не притежава - уникалната сплав между инженерство, творчество и пилотско майсторство, което го прави едновременно спорт, наука и изкуство. В повечето спортове състезателят използва готов инвентар. В авиомоделизма той създава, настройва и оптимизира своя модел. Това включва: аеродинамика, материали и конструкции, двигатели и електроника, фина настройка за конкретни условия. Тази двойна роля е изключително рядка в спорта. Успехът зависи не само от пилотажа, но и от качеството на модела, което създава уникална динамика.
- Чувствате ли се понякога ощетена от факта, че авиомоделизмът, макар и изключително труден и носещ световни титли, остава в сянката на футбола или тениса? Боли ли, когато световен шампион остава по-слабо познат от средностатистически играч в колективен спорт?
- Знаете ли колко дечица в страната ни имат невероятни постижения в различни сфери, за които никой никога не е чувал и не се говори.
Липсата на публичност към постиженията води до това, че обществото не ги познава и не осъзнава тяхната стойност
Когато успехите остават невидими, възникват затруднения при търсенето на финансиране, защото потенциалните партньори и институции не могат да оценят реалния принос и резултати.
- Скептицизмът у нас често е национален спорт. Срещали ли сте подценяване, защото сте жена в технически спорт, и как отговаряте на подобни нагласи?
- Скептицизмът наистина е често срещан, особено когато става дума за жена в технически спорт. Да, постоянно има моменти на подценяване - понякога открито, понякога по-скоро като недоверие или изненада, че една жена може да се справя в среда, която традиционно се възприема като мъжка. Но аз не го приемам лично. В такива ситуации предпочитам да отговарям с работа, постоянство и резултати.
- Русе и клуб „Приста“ са утвърден център на моделизма. Има ли интерес от страна на младите хора в града или дигиталният свят печели битката за тяхното внимание?
- Дигиталният свят безспорно привлича мнозинството, но все още има млади хора, които могат да бъдат открити и насърчени -
такива, които искат да летят не само в мечтите си, а да мислят, да създават и да творят с ръцете и ума си
- Скъпо удоволствие ли е авиомоделизмът на световно ниво? Може ли един млад човек да започне от нулата без сериозен спонсор зад гърба си?
- Авиомоделизмът, като всеки спорт на световно ниво, може да бъде скъп, но това не означава, че един млад човек не може да започне от нулата. Истината е по-нюансирана и зависи от класа, амбицията и средата, в която се развива. Първите стъпки могат да се направят с учебни модели, клубна техника, помощ от инструктори и евтини материали за първи конструкции. Повечето клубове, включително и нашия, имат традиция да помагат на новите с инструменти, материали, знания и дори готови модели на обучително ниво. Когато млад човек попадне в добър клуб получава наставничество, учи се да строи сам и използва общи ресурси, което е огромно предимство, което в много други спортове не съществува. На международно ниво разходите се покачват заради висококачествени материали (карбон, прецизни механизми, електроника), специализирани двигатели, инструменти и оборудване, пътувания за състезания, но скъпото ниво идва едва когато човек вече е напреднал и се състезава сериозно.
- Ако трябваше да опишете чувството да гледате как вашият модел се издига и подчинява на вятъра само с една дума - коя би била тя?
- Съвършенство.
- А ако модел можеше да говори, коя би била най-голямата тайна за победите ви, която той би издал?
- Уцели правилния момент.
- Кога и как почивате? Имате ли друго любимо занимание извън моделизма, остава ли време за нещо подобно? Има ли място в Русе или околността, където обичате да ходите, просто за да наблюдавате небето, без да мислите за състезания?
- Времето за почивка е през Коледните празници.
Любимото ми занимание извън моделизма е да правя нещо заедно с децата си, а любимо ми място в Русе - на телевизионната кула
- Какво ви дава авиомоделизмът, което никой друг спорт не би могъл?
- Той ме учи на търпение, прецизност, на това да не се отказвам, когато нещо не се получава от първия път. И найважното - да виждам красота в процеса, а не само в резултата. Няма готови решения - всичко минава през твоите ръце, твоите идеи и твоя характер. Това го прави незаменим.
- Помните ли момента, в който разбрахте, че това вече не е просто хоби, а призвание?
- Емоцията по време на първия ми полет беше невероятна и беше преломният момент, в който реших, че не само ще продължа да сглобявам, а ще се развивам като състезател. След първата ми републиканска титла осъзнах, че искам повече.
- Имаше ли период, в който се колебаехте дали да продължите - и какво ви задържа в спорта?
- Единственото колебание, което имам, е дали ще се справя достатъчно добре. Имам още много да уча.
- Кой човек или събитие изигра ключова роля в оформянето ви като състезател?
- Моят ментор и колега в спортните неволи Велизар Владев. Още от началото не спира да ме провокира, че мога да повече.
- Как се променя един моделист с годините - повече техника, повече интуиция или повече търпение?
- И трите, но по различен начин. Научаваш повече неща и в изработката на моделите, придобиваш повече полеви опит.
Може би в началото имах повече търпение на работната маса и по-малко на склона, докато сега е точно обратното
- Ако трябва с едно изречение да обясните защо този спорт заслужава уважение, какво бихте казали?
- Авиомоделизмът заслужава уважение, защото съчетава спортно майсторство, инженерно мислене и творческо съзидание в една дисциплина, в която човек не просто лети, а сам изгражда крилете си.
- Какви са перспективите за развитие на този спорт в Русе?
- За голямо съжаление след 10 ноември 1989 година всички подобни клубовете в страната са били закрити, защото са били под егидата на ОСО (Организация за съдействие на отбраната). Преди това в почти всяко училище е имало моделен кръжок и развити моделни клубове във всеки град в страната. През 1997 година, доколкото си спомням, е регистриран отново русенският клуб, правейки всичко възможно да възроди моделниите спортове. Съвсем наскоро преместихме клуба в други помещения в Русенския университет. Смея да твърдя, че към днешна дата
русенският клуб е с най-добрата база в България
Преди Ковид пандемията беше клубът с най-много деца, участващи на детските турнири, основно титуляри в класовете си. За последните 10 години имаме юноши медалисти от републикански, европейски и световни първенства. След като има младежи, значи има переспектива.
- Виждате ли себе си и в ролята на ментор и вдъхновител за следващото поколение?
- Надявам се да имам тази чест.
- Направихте интересно изказване, след като получихте наградата за Приложник N1, цитирам по памет - близките ви да не се плашат от следващите цели, които сте набелязали. Какви са тези цели, има ли още върхове за покоряване?
- Все още има стълбички, които не съм изкачила. Има три неща, които не са се случвали в 120-годишната история на Световната федерация по авиомоделизъм (FAI). Не се е случвало в авиомоделните класове жена да е европейски или световен шампион при мъжете или да бъде след първите трима при мъжете в генералното класиране за годината на Световната купа.
Пожелавам си да успея да достигна поне едното от трите
- И накрая - какво бихте казали на едно дете, което днес за първи път държи авиомодел в ръцете си?
- Ще се забавляваме, ще творим, ще учим и ще летим. Най-важното е да не се отказваш, дори когато изглежда трудно.