Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Фразеологизмът, поставен в заглавието на предложената бележка, означава действие, което може да доведе до големи беди. Произходът на фразеологизма е свързан с древния гръцки мит за Пандора.
Според мита кутията е свързана с желанието на Зевс да накаже земните хора, след като Прометей им дал огъня. Зевс заповядал на бога ковач Хефест да направи прекрасно момиче, което да е равно на хората, да има нежен глас и поглед като на богиня. Момичето било облечено във великолепна дреха от Атина Палада, а Афродита, богинята на любовта, го надарила с красота, на която никой не могъл да устои. Хермес го научил на хитрост и ловкост. Момичето било наречено Пандора; името означава, че девойката е получила всички дарове.
Зевс заповядал на Хермес да отведе Пандора на земята при Епиметей, брат на Прометей. Прометей многократно предупреждавал своя брат да не приема никакви дарове от Зевс, но Епиметей не го послушал. Той харесал Пандора и се оженил за нея.
В дома на Епиметей имало голяма делва, която била покрита с тежък капак. Никой не знаел какво съдържа този съд. Любопитната Пандора решила да провери, тайно махнала капака на делвата и оттам се появили всички злини и нещастия, които някога били затворени в делвата. На дъното на съда останала единствено надеждата.
Чрез постъпката на Пандора митът обяснява появата на безбройните болести и злини сред хората.
Митът е сравнително подробно засвидетелстван от гръцкия поет Хезиод в поемата „Дела и дни“. Тук ще цитирам и съответния пасаж от поемата: „Славния Хефест накара (Зевс – в с. м. – И. Б.) възможно най-бързо да смеси / глина с вода и да вложи в тях говор и сила човешки, / прелестен лик да слепи на девойка от дивна по-дивна, / равна с богините вечни; а после накара Атина / майсторски как да бродира и как да тъче да ѝ каже; / също така Афродита всезлатна главата ѝ с хубост, / още със тежък копнеж да обсипе, с томящи тревоги; / кучешки мисли, крадлива природа да вложи във нея още / вестителя Хермес, убиец на Аргос, накара. / Рече така; подчиниха се всички на Зевс властелина. / Куцият бог всеизвестен по Зевсова воля извая / глинена фигура в миг, на девойка свенлива подобна; / а модроока Атина препаса я, още нагизди; / после Харитите, с тях и Пейто господарка обвиха / нейната шия със златен гердан; чуднокосите Хори / с пролетни свежи цветя ѝ изплетоха китна корона; / тялото с прелест докрай натъкми ѝ Атина Палада. / В нейната гръд пък вестителят Хермес, убиец на Аргос, / думи лукави и още лъжи, и крадлива природа / вложи по воля на Зевс Гръмовержеца страшен; и говор / даде ѝ Хермес чевръст; и нарече жената Пандора, / тъй като всички, които в Олимп обитават дворците, / дар ѝ дариха — беда за човешкия род хлебоеден. / Щом неизбежната гибелна хитрост приготвена беше, / Таткото прати при Епиметей всеизвестния Хермес — / бързият божи вестител, да носи подаръка; никак / Епиметей не помисли, че бе Прометей му заръчал / дар да не взема от Зевс Олимпийски — назад да го върне, / тъй като някаква пакост за смъртните може да стане. / Той не разбра го обаче, преди да приеме злината. / По-преди в своя живот племената на земните хора нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали, / нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека, / тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора. / Да, но със своите ръце от гърнето жената отмести / тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки. / Само Надеждата вътре в дома нарушим си остана, / там под ръба на гърнето, че тя не можа да изхвръкне / вънка, защото преди туй капакът затисна гърнето, / както бе воля на Зевс щитодържец, сбирач на мъглите. / Бродят обаче безброй теглила посред смъртните хора — / пълна със зло е земята и пълно е също морето: / болести денем и нощем самички по собствена воля / смъртните хора спохождат и зло тихомълком им носят, / тъй като Зевс промислителят техния говор отне им. / Ето така невъзможно е плана на Зевс да избегнеш.“ (Хезиод. Дела и дни. Прев. от старогръцки Ст. Недялкова).
Иво БРАТАНОВ