На 30 януари в Младежкия дом ще бъде представена презентация за лекаря, учен, общественик и изследовател, чийто живот и дело остават трайно свързани както с развитието на българската медицина, така и с духовната и историческа памет на град Ловеч. За професора ще говори и Ивелин Иванов, автор на книгата „Животът и делото на професор Параскев Стоянов“.
Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в град Гюргево, Румъния. Той е син на родолюбивия българин Иванчо Стоянов – човекът, който купува билетите и револверите на Ботевите четници за кораба „Радецки“. От 1878 до 1889 година учи в букурещкия лицей „Св. Сава“. През 1890 г. специализира медицина в Париж, а в периода 1891–1894 г. следва в Букурещкия медицински факултет, където се оформя интересът му към хирургията. Завършва медицина във Вюрцбург, Германия, през юли 1895 г. Владее 11 езика, разказа за БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел "Краезнание" в Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев" - Ловеч.
По думите й Параскев Стоянов е първият българин, покорил четирихилядник – връх Гран Комбен в Швейцария. За това свое постижение е поздравен от Алеко Константинов и остава в историята като пионер на българския алпинизъм. През 1929 г. издава първото „Практическо ръководство по туризъм“.
Професионалният му път започва в Ловеч. През 1895 г. той постъпва като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Именно тук създава семейство – жени се за Нина Лейн, а двете му деца, Аркадий (1896) и Лидия (1901), са родени в Ловеч. Още през първото си пребиваване в града, в периода 1895–1897 г., д-р Стоянов пише първите си научни публикации и активно се включва в обществения живот.
Той членува и работи в почти всички дружества и организации в Ловеч. Като председател на Македонското дружество застава категорично срещу опитите за посегателство над българщината в Македония. Активно участва и в читалищната дейност – през 1901 г., заедно с Иван Димитров и Иларион Драсов, е избран в комитета по уреждане на музея към читалището. През 1902 г. е избран за председател на читалище „Наука“.
По негова инициатива през 1902 г. унгарският етнограф и пътешественик Феликс Каниц, извършил първите археологически разкопки на средновековната ловешка крепост, е провъзгласен за почетен член на читалището, а музеят към него - Ловчански народен музей „Феликс Каниц“.
Още при първото си идване в Ловеч д-р Параскев Стоянов става инициатор за създаването на комитет за въздигане паметник на ловчанци – участници в борбите за националноосвободителното движение. След повторното му назначаване за старши лекар през 1900 г., подновява членството си в комитета и е избран за негов председател. От този период датира и задълбоченият му интерес към историческото минало на Ловеч.
През 1901 г. д-р Стоянов провежда анкета и записва спомените на съвременници и сподвижници на Васил Левски, както и на преки участници в националноосвободителното движение в града. Това се случва във време, когато много от дейците на предосвобожденската епоха постепенно остават в забвение, а заедно с тях изчезват ценни свидетелства за Възраждането, каза още Петрова.
Истинската му сила като изследовател и краевед проличава в анализа на събраните материали, известни като „Материали за историята на град Ловеч“. Тези записки са ценен израз на културата, народопсихологията и националния характер на българина. Значителна част от спомените са свързани с периода 1867–1877 г. – времето на революционната дейност на Васил Левски, Тодор Кирков и героите на Априлското въстание.
На основата на тези материали д-р Параскев Стоянов написва книгата „Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков“. В предговора си той заявява стремежа да очертае „най-блестящата част“ от историята на града – златната епоха на забравения Алтън Ловеч. Изследването проследява хронологично създаването на местния революционен комитет, издигането на Ловеч като център на вътрешната революционна организация, дейността и предателството на Левски и освобождението на града от руските войски.
През 1902 г. д-р Параскев Стоянов написва пиеса за Тодор Кирков. Същата година публикува биографичен очерк за него в илюстрованото списание „Българка“ и превежда от немски онази част от книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът“, отнасяща се за Ловеч и Ловчанско. Автор е и на „Санитарна история на град Ловеч“.
Междувременно професионалният му път продължава извън града. През 1902 г. е назначен за старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница, а в периода 1905–1910 г. е старши лекар и управител на Мариинската болница във Варна, която модернизира и преустройва. Там извършва първите рентгенови снимки и създава първия морски санаториум. Въвежда морелечението, слънцелечението и калолечението и поставя началото на научното калолечение в България. С негово участие е създаден и санаториумът за лечение на костно-ставна туберкулоза със средства на царица Елеонора.
По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война (1915–1918) е началник на етапна болница при Трета армия. През 1916 г. в Текир Гьол, Северна Добруджа, създава първия войнишки морски санаториум.
На 10 април 1918 г. е открит Медицинският факултет в София, където проф. д-р Параскев Стоянов е сред първите двама преподаватели. Назначен е за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. На 19 октомври 1920 г. изнася встъпителната си лекция „Принос към историята на българската хирургия“. През 1922 г. издава учебника „Обща хирургия“. Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и негов председател в периода 1934–1936 г.
Проф. д-р Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 г. в София. Негово име носят Медицинският университет – Варна, Многопрофилната болница за активно лечение – Ловеч.
През 2014 г. е удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Ловеч. Паметна плоча на името на проф. д-р Параскев Стоянов (1871 г. -1940 г.) бе открита на 29 май 2021 г. в Ловеч. Върху плочата са изписани неговите думи: „…след смъртта ми върху една книжка с туш в сърцето да се напише името „Ловеч“, защото това име е записано в сърцето ми…“, разказа Светлана Петрова.