Според изследването ѝ именно врачанинът Мито Хаджимицов пръв подканя емигрантските дейци в Гюргево да подновят подготовката за въстание след неуспеха на Старозагорското. По-късно Мито Цветков – Бакалбашийски осъществява трайна връзка между Враца и емиграцията, като предоставя значителни лични средства за закупуване на оръжие.
Гюргевският революционен комитет определя Врачанския окръг като един от най-широките по територия, включващ Врачанско, Ломско, Оряховско, Белослатинско, Плевенско, Орханийско, Софийско и части от Македония. Във Враца започва „усилена дейност, каквато нигде другаде в България“, посочва Стоянова, цитирайки Никола Начов.
„Между другото, и самият легендарен апостол на IV Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг Георги Бенковски, гледайки пламъците на догарящото въстание от връх Еледжик, казва: „Кой знае дали в същото това положение не се намират и останалите три окръга, дали и там не са потънали в огън българските села! Но аз не вярвам това. Там агитацията беше по-силна, народът е повече приготвен…“, посочи в презентацията си Нели Стоянова.
По думите ѝ основен проблем остава липсата на оръжие. Врачани събират значителни суми – общо близо 2000 златни наполеона само за три месеца – чрез дарения, заеми и т.нар. „сделка с лой и пастърма“. „Закупуват се лой и пастърма на кредит от един турчин и няколко българи, с уговорката сумата да се заплати след 61 дни. Гарант за сделката, със своя подпис, става Мито Бакалбашийски. Той, заедно с Иваница Данчов, пренасят закупената стока от Оряхово до румънския град Бекет. По-късно, заедно със Стоян Заимов и Стефан Стамболов, продават стоката на един полски евреин, живеещ в Крайова. С 4000 златни франка от тази сделка са закупени пушки, които обаче не стигнали до своето предназначение“, разказа врачанският историк.
Тя припомни, че в своите спомени Стоян Заимов казва, че с врачанските пари са подпомогнати други революционни комитети: сливенския – със 100 наполеона, панагюрския – със 75, софийския – с 50, а „казармата“ в Гюргево (квартирата на комитета) – с 200. „Както, не без известно чувство за исторически сарказъм, пише в своята история Димитър Йоцов, Врачанският революционен окръг за около три месеца внася за освободителното дело близо 2000 златни наполеона, за които получава осем револвера и 100 патрона на стойност 360 златни франка, или 18 наполеона“, разказа Нели Стоянова.
По думите ѝ в уречения ден за въстание врачанските чети се събират, но забавяне в придвижването и силно турско военно присъствие осуетяват плана за присъединяване към четата на Христо Ботев. Според сведения, цитирани от Стоян Заимов, в района са струпани стотици черкези, башибозуци и редовна войска. „Междувременно, притисната от турския аскер и башибозук в местността Милин камък, близо до с. Баница, Ботевата чета води отчаяно сражение и дава първите си свидни жертви. Два пъти Ботев провожда до Враца пратеници с настояване за помощ. Вместо помощ, от Враца идват нови турски войскови части, а Стоян Заимов избягва срещата с пратениците“, обясни Нели Стоянова.
Тя цитира Стоян Заимов, който добросъвестно използва като свой източник командващия турската войска в боевете при Милин камък – бинбашия Ибрахим бей. Той споделил със Заимов, че в района на Враца е имало 400 души черкези, 300 души башибозуци помаци, две роти „солдати“, а на пътя между с. Баница и Враца са стояли „в запас“ една рота, един ескадрон конница от Берковица и около 200–250 души башибозук.
Враца е спасена от погром с откуп, даден от Врачанската община, и с гаранцията на врачанските първенци, че комити в града няма. Тези родолюбиви представители на известни и заможни врачански родове плащат своята цена за действията си. Те са арестувани и измъчвани по затворите във Враца и Видин. Като до Видин се придвижват пеша на две групи – през Берковица и през Оряхово. Някои от тях намират смъртта си още по пътя. Подробни и покъртителни сведения от първа ръка дава тревненският учител Христо Даскалов в своята автобиография.
В анализа си Стоянова коментира, че обективни и субективни обстоятелства са попречили на врачани да се включат масово и достойно в априлско–майските събития на 1876 г. „Липсата на оръжие, неедновременното избухване на въстанието, което позволява струпването на големи турски войскови части в града, липсата на информация за случващото се в другите революционни окръзи – всичко това осуетява иначе добре подготвената акция. Към това мога да добавя и нерешителното и колебливо поведение на апостола Стоян Заимов, което не е на висотата на поверените му функции. Липсата на лидер от типа на Георги Бенковски е овладяващ ентусиазма фактор не само за Врачанския, но и за Търновския и Сливенския революционни окръзи“, каза историкът.
По думите ѝ е възможно врачани да не са били особено запалени от идеята за въстание, като хора умерени, разумни и горди – за което свидетелстват много източници от епохата, – но са направили необходимото в рамките на своите възможности и съобразно обстоятелствата, в които са били поставени.
Конференцията във Враца е част от поредицата, с която БТА провокира разговори за 150-годишнината от Априлското въстание. Първата беше в Русе, а подобни ще бъдат организирани и в националните пресклубове на Агенцията в центровете на останалите революционни окръзи на въстанието - Велико Търново, Сливен и Панагюрище. Форумите за въстанието са част от инициативата на БНТ, БТА и БНР "14 века България в Европа" - за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България.