„Не харесвам cancel културата – да отричаме всичко преди нас. Въпросът е, че като покажем тези личности с техните съвсем естествени човешки качества, ние ги правим още по-привлекателни за публиката. Тези интриги и взаимоотношения виждаме и в сегашното общество. Постоянно. Тогава е имало списания и вестници, сега има онлайн медии“, допълва Дончев.
„Преглеждайки стари вестници, които обичам да чета, попаднах на този скандал. В литературните среди той все още е популярен, но масово въобще не е. И ми се стори, че е удачна вратичка, през която да поканим младото поколение да погледне върху Елин Пелин и Йовков по по-различен начин. Като към хора, които имат и своя тъмна страна и са многопластово интересни“, разказва пред БТА съсценаристът Теодора Стоилова-Дончева.
„Този конфликт е нещо нормално. И сега, в момента, има литературни битки. Някой признава Георги Господинов, друг не признава Милен Русков, или обратното“, казва пред БТА другият съсценарист Митко Новков. „Ние си имаме своите симпатии, своите антипатии, своите естетически привързаности и естетически антагонизми. Същото е било и тогава... Елин Пелин и Йордан Йовков оживяват, дори, ако щете, през тази свада. Защото се показва тяхното човешко, а не тяхното иконично. Да, те са велики, но тези велики хора са били живи и са живи, и ние искахме точно това да изразим – че са живи, включително и днес“.
„Формата на филма е хибридна, защото има и игрална част – постановъчна, има и документална част, която си е по-стандартна. Търсих малко по-различен начин за разказ на филма, ключ и малко по-нов подход, а не да го разказваме с консултанти, дикторски глас и снимки, както обикновено се прави“, коментира Станислав Дончев.
„Получих поканата преди около година и половина, и веднага приех. За мен това е сбъдната мечта. Винаги съм искала да стана актриса, но животът така ме завъртя, че станах учител. Истината е, че артистичният заряд много помага, защото, за да уловиш тези деца трябва да си one man show“, казва пред БТА Яна Колева.
Оператор е Добромир Николов, а консултанти – Бойко Пенчев и Елка Тайкова.
Режисьорът Станислав Дончев, сценаристите Теодора Стоилова-Дончева и Митко Новков, и учителката Яна Колева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за сблъсъка между Елин Пелин и Йовков и как това изглежда през призмата на днешното време, как един български учител се озовава като актьор в български филм, как изглежда класната стая днес...
Как един български учител се озова като актьор в български филм?
Яна Колева: Получих поканата преди около година и половина, и веднага приех. За мен това е сбъдната мечта. Винаги съм искала да стана актриса, но животът така ме завъртя, че станах учител. Истината е, че артистичният заряд много помага, защото, за да уловиш тези деца трябва да си one man show.
Теодора Стоилова-Дончева: Снимките бяха в 90-о училище. То е държавно, но част от него изглежда по този забележителен начин, както е във филма.
Всеки автор ползва, по някакъв начин, свой собствен опит. Ние, когато тръгнахме да пишем сценария, веднага се сетихме за Яна Колева, която по това време беше учителка на сина ми в класическата гимназия. Тя е една от най-мотивиращите учителки, с които съм се срещала. Поканихме я, тя веднага се съгласи да участва и мисля, че се получи много успешно нейното участие.
Станислав Дончев: Търсихме малко по-различна класна стая. В 90-о училище има един етаж, който е много иновативен. С този мозъчен хъб, който там е направен, всичко е по-разчупено. Освобождава мисленето на учениците, а не ги затваря в стандартна обстановка. Чувстват се по-свободни, малко като open office, един вид. Така че в залата, която показваме във филма, наистина се събират ученици и имат часове там.
Яна Колева: Аз истински вярвам в това, че всяко едно дете, всеки един ученик, всеки един човек е отделна вселена. При децата обаче трябва да бъдеш много внимателен, защото те веднага улавят лицемерието. Ако им се правиш на интересен, ако изискваш от тях, без самият ти да въплъщаваш някакви качества, ценности, идеали, абсолютно те отхвърлят. Нямаш никаква работа при тях. Съответно, когато им даваш любов, когато им даваш дисциплина – с любов, и те виждат, че ти вриш и кипиш в това, което правиш, атмосферата наистина става много приятна. Защото всеки се стреми към нещо общо – и то е да научи нещо и да бъде приятно. Не защото трябва, а защото така е редно, от гледна точка на това да бъдем достойни българи.
Аз наистина вярвам в достойнството на българския човек, що се отнася до неговата грамотност и неговите познания по отношение на българския свят.
Съжалявате ли, че не станахте професионална актриса?
Яна Колева: Аз съм завършила културология, но осъществявам приемствеността на образователния фронт, защото моята майка – Паолина Колева, е дългогодишен учител по български език и литература. И майка ми, баща ми, още преди да почине, ми казваха, че трябва да стана учител. Отговарях им: „Как учител? Аз съм родена за велики дела“ (Смее се – бел. а.). Но така, малко по малко, започнах да преподавам – първо като частна практика, после в училище.
Осъзнах, че това, което правя, правейки го с любов, има някакъв смисъл и стойност за другите хора. И това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек – да усети онова, което истински го вълнува и радва, и така осмисля цялото му съществувание, което е полезно за другите...
Как започва конфликтът между Елин Пелин и Йордан Йовков?
Митко Новков: В тогавашните медии има един сблъсък между Елин Пелин и Йордан Йовков по повод пиесата на Йовков – „Боряна“. Всичко се случва в 1932 г.
Тогава Народният театър е имал практика да открива своя сезон с нова българска пиеса. Йовков е написал „Боряна“ и тя постига невероятен успех. Теодора Стоилова-Дончева открива, че той е обвинен в плагиатство най-напред от Д. Б. Митов (1898-1962, Димитър Борисов Митов, известен и като Д. Б. Митов, както и с прякора Дъбът, е български литературен и театрален критик – бел. а.).
Този известен навремето критик коментира, че пиесата е много хубава, но дали не би било добре Йовков да не взима от „Гераците“ чужди сюжети, а да се измисли свои. И тогава тръгва полемиката между двамата автори. Йовков пише в „Зора“, преди да е получил публикуваните обвинения на Елин Пелин, защото те излизат един ден след това в „Литературен глас“, вестникът на Д. Б. Митов. Противопоставяното е рязко. Йордан Йовков заплашва със съд...
Теодора Стоилова-Дончева: Страшно обичам времето отпреди сто и повече години – до 1944 г. Намирам, че то е изключително колоритно и ползотворно за българската култура. Така, преглеждайки стари вестници, които обичам да чета, попаднах на този скандал. В литературните среди той все още е популярен, но масово въобще не е. И ми се стори, че е удачна вратичка, през която да поканим младото поколение да погледне върху Елин Пелин и Йовков по по-различен начин. Като към хора, които имат и своя тъмна страна и са многопластово интересни.
Митко Новков: От историята има и един добър ефект, защото самият Елин Пелин се засяга от цялото това нещо и след година и половина-две излиза „Под манастирската лоза“, знаменитият му сборник с разкази.
Това е стара вражда. От една страна е кръгът около списание „Златорог“, начало с Владимир Василев, който много лансира Йовков, а от другата страна е кръгът около Александър Балабанов, с някогашния вестник „Развигор“, а после и неговият продължител „Литературен глас“.
Слава Богу, не се стига до съдилища. Елин Пелин и Йордан Йовков се срещат, стискат си ръцете и се сдобряват...
Как този конфликт изглежда през призмата на днешното време?
Митко Новков: Този конфликт е нещо нормално. И сега, в момента, има литературни битки. Някой признава Георги Господинов, друг не признава Милен Русков, или обратното, и така нататък... Това са живи хора, както ние в момента с вас сме живи хора. Ние си имаме своите симпатии, своите антипатии, своите естетически привързаности и естетически антагонизми. Същото е било и тогава. Тези двама човека са били живи хора и те се появяват в нашия филм.
Елин Пелин и Йордан Йовков оживяват, дори ако щете през тази свада. Защото се показва тяхното човешко, а не тяхното иконично. Да, те са велики, но тези велики хора са били живи и са живи, и ние искахме точно това да изразим – че са живи, включително и днес.
Станислав Дончев: Искаме да ги покажем като живи хора, защото това по никакъв начин не разрушава техния имидж. Аз съм се старал да не го правя, защото не харесвам cancel културата – да отричаме всичко преди нас.
Въпросът е, че като ги покажем с техните съвсем естествени човешки качества, ние ги правим още по-привлекателни за публиката. Тези интриги и взаимоотношения виждаме и в сегашното общество. Постоянно. Тогава е имало списания и вестници, сега има онлайн медии.
Какви са очакванията ви от този филм?
Теодора Стоилова-Дончева: Очакваме този филм да бъде гледан от учениците, не само, защото могат да се подготвят за матурата покрай него. Очакваме дори да го гледат с родителите си, да могат да си говорят заедно по тези важни за българската култура теми.
Станислав Дончев: Надявам се публиката и младите хора, по-скоро, да дойдат да го гледат, защото ще научат повече за Елин Пелин и Йовков, и за средата, в която те са творили – 20-те и 30-те години на миналия век. Една епоха в подем, която има нужда да бъде разказване отново и отново, защото беше дълго време потискана и забравена.
Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева