Врачанският епископ Софроний Врачански, автор на първата печатна книга на новобългарски език - сборника "Неделник", казва, че "народ без знание е народ без бъдеще". Затова знанието е по-ценно от всяко съкровище, дори от най-голямото тракийско съкровище - Рогозенското, пазено от Регионалния исторически музей във Враца, наричан впрочем "Град на съкровищата", каза още Вълчев.
Вълчев обясни, че днешният разговор във Враца е първият от тези, които БТА ще организира всеки месец от януари до април на 2026 г. Те ще бъдат в националните пресклубове на националната информационна агенция на България в центровете на четирите революционни окръга на въстанието - Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище. "Още през декември започнахме с разговор в Националния пресклуб на БТА в Русе, за да отбележим вземането през 1875 г. на решението от Гюргевския революционен комитет за обявяване на въстанието, като преди това поднесохме цветя в Гюргево на паметните плочи на местата, където е заседавал комитетът и четата на Христо Ботев се е качила на кораба “Радецки”, както и в Пантеона на възрожденците в Русе, където са почетени 453 души – участници в Априлското въстание, Ботевата чета и опълченци", припомни генералният директор.
Най-интересното от разговора ще бъде включено и в броя на списание ЛИК през април, който БТА ще посвети на 150-тата годишнина от Априлското въстание, обяви Кирил Вълчев и припомни, че през май миналата година трите обществени медии - Българската национална телевизия (БНТ), БТА и Българското национално радио (БНР) са поставили началото на инициативата "14 века България в Европа" за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история. Той даде пример с поставилото началото на възстановяването на една стара европейска държава Априлско въстание. В инициативата ще се отбелязват годишнини до 2032 г., когато се навършват 1400 години от документираното в исторически извори първо българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г. Инициативата е подкрепена от Българската академия на науките (БАН) от самото начало, а в началото на декември на миналата година към нея се присъединиха с обявен в БТА в София апел и още 25 български историци и археолози, които са и изявени обществени дейци, добави Кирил Вълчев.
Той каза още, че според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на четири революционни окръга, като третият е Врачански с главен апостол Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков. Реално въстание във Враца не избухва, а подготовката е разбита, посочи Вълчев.
"В глава пета на "Записките по българските въстания", която Захари Стоянов озаглавява: "Потъпквание на въстанието", за Враца пише: "Но надеждата, святата надежда, която крепи целия свят, поддържаше още в нас известна сила и кураж … Ами Враца? Кървавите писма на нейния главен апостол, С. Заимов, който беше проглушил и Влашко, и Богданско, че окръгът му не може да търпи вече?", напомни генералният директор.
Според него от несъстоялото се Априлско въстание във Враца можем да научим поне три важни урока, полезни и за нашето настояще.
Първият урок е, че провалът на едно начинание не трябва да бъде упрек към народа, който не поисква да участва в него, а напомняне за отговорността на водачите, заяви Кирил Вълчев. "Надеждата, святата надежда, която крепи целия свят и поддържа още в нас известна сила и кураж, по думите на Захари Стоянов, е в трезвата преценка на водачите, които като Бенковски в Панагюрище увличат подире си народа с дела, а не го проглушават с празни приказки, като водачите във Враца. Нерешителността на местните водачи е онази, която разколебава българите във Враца. И съчетана със страх, предателства, силно турско военно присъствие и арести провалят въстанието", посочи той.
По думите му вторият урок е в примера за силата на саможертвата на истинския водач с опита за подкрепа на въстанието от Ботевата чета. "Защото Христо Ботев решава да подпомогне въстанието именно във Врачанско и затова на 17 май 1876 г. четата слиза от кораба "Радецки" при Козлодуй с цел да стигне до Врачанския Балкан и да вдигне народа. Но населението не се надига, четата остава изолирана и след тежки сражения Ботев загива на 20 май 1876 г. или по нов стил на 2 юни 1876 г.“, напомни генералният директор.
Третият урок е този, че трябва да се научим да виждаме по-голямата картина на събитията около нас и да се опитваме да откриваме и в провалите онова, което води до напредък, защото това въстание, включително с неуспеха във Враца, води все пак до европейски отзвук, Руско-турската война и Освобождението на България, каза още Вълчев.
Според него има и още един урок, касаещ днешните медии, които също могат да се научат от неуспеха на Априлското въстание във Враца. "Отговорността на медиите е да не усилват празните приказки на водачите и страховете на народа, а да показват голямата картина на събитията и примерите, които дават кураж. Защото повече си струва да усилваме думи като тези на покровителя на Враца свети Софроний Врачански, на чийто паметник в града се поклонихме, и видяхме подземната църква, в която е проповядвал: "Стойте, крепите ся и не бойте ся…!", каза още Кирил Вълчев.
Той отправи специални благодарности, че във всички разговори за 150-тата годишнина от Априлското въстание, организирани от БТА, ще се включи проф. Георги Вълчев - ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", а водещ е приел да бъде Бойко Василев - лицето на "Панорама" на БНТ.
"С тях и кмета на Враца Калин Каменов тази сутрин поднесохме цветя на паметника на Христо Ботев на централния площад в града, където ще се върнем отново на 2 юни, за да почетем 150-тата годишнина от гибелта на революционера и поета, в опита му да подкрепи Априлското въстание. Положихме цветя и пред плочата на мястото на хана на Стефанаки Савов (на чийто гроб също бяхме), в който през 1876 г. отседнали апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов, както и запалихме свещ в черквата "Свето Възнесение" (по-късно наречена на свети Софроний Врачански), където е осветено шитото от сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви знаме за Априлското въстание във Враца с надпис "Свобода" без да пише, както е обичайно "или смърт", което също видяхме в Регионалния исторически музей", каза Кирил Вълчев.
Той благодари също, че част от участниците в разговора във Враца са и областният управител на Враца Николай Николов, заместник-кметът на община Враца Александър Владимиров, историкът от Великотърновския университет и председател на Управителния съвет на фондация "Васил Левски" проф. д-р Пламен Павлов, уредникът в отдел "История на България XV – XIX век" на Регионален исторически музей (РИМ) Нели Стоянова, главният експерт "Култура" в Община Враца Радосвета Крумова, историкът, артист, режисьор и писател Искрен Красимиров, историкът и директор на Средно училище "Христо Ботев" във Враца Красимир Богданов и ученици от училището.