Време е в България да се реши проблемът с палиативната грижа за нуждаещите се от нея, каза Мая Стоицева от общност "Мостове"

Време е в България да се реши проблемът с палиативната грижа за нуждаещите се от нея, нужна е законодателна инициатива, каза Мая Стоицева от общност „Мостове“, организатор на форум, посветен на палиативните грижи за възрастни. Във форума участват и експерти от Германия.
В Германия палиативни грижи се оказват не само в лечебни заведения, а и в дома на пациента, каза за БТА Стоицева. В България има осигурени палиативни грижи, които се предоставят в болници, по клинична пътека. Там палиативната грижа в дома на пациента се заплаща от съвместен фонд - между здравното и социалното им министерство, допълни Стоицева пред БТА. Цялата организация от различни специалисти се заплаща от този фонд. Палиативните грижи извън дома се оказват в хосписи, добави тя.
През годините са правени опити да се наместят нещата за палиативна грижа в България, но досега няма особен резултат. Европейският съюз натиска тази тема и според мен е време да заговорим много сериозно, още повече, че действителността го изисква – не може да оставим пациента на грижите само на семейството му, допълни тя. Човекът не е само тяло, а душа, страхове, надежди, каза Стоицева по време на форума.
Палиативната грижа е израз на вяра, че нито болката, нито края на живота отнемат човешкото достойнство, а именно тогава трябва да е защитено най-силно. Опитът на Германия е свидетелство, че тази грижа може да се изгради с последователност, доверие и ясно разбиране за нуждите на хората, каза още тя и допълни, че грижата за най-уязвимите е морална мярка за зрелостта на обществото.
В Германия палиативната грижа в дома може да се оказва по два начина – с помощта на медицински сестри и болногледачи в екип или от екип от „палиативни“ лекари и медицински сестри, които не предоставят други медицински услуги, каза проф. Биргит ван Ооршот от университета във Вюрцбург, завеждащ Интердисциплинарния център за палиативна медицина в университетската болница във Вюрцбург. По думите ѝ има и смесени форми на оказване на палиативна грижа, в които има екип за грижа, включващ лекари и медицински сестри, работещи с лекарски практики от региона.
Палиативната грижа, която сме оказали на 280 пациенти, от които 95% са починали в домовете си, е в продължение на средно 38 дни, каза Табеа Кайзер, работеща в областта на организацията и предоставянето на мобилна палиативна грижа в Германия и член на мрежа на организациите „Диакони“, предоставящи различни социални услуги. В момента имаме 15 сътрудници – мотивирани мъже и жени, които постоянно надграждат квалификацията си. Палиативната грижа означава концепция, покриваща физическите, емоционалните и социалните нужди на пациента в края на живота му. Целта ни е да осигурим амбулаторна медицинска грижа за нелечимо болни пациенти в домашна обстановка, като отчитаме стадия на болестта и създаване на възможност за достойна смърт, добави тя.
По думите ѝ преди 7-8 години пациентите, които са имали нужда от палиативни грижи, са били основно с онкологично заболяване, но сега има все повече пациенти с неврологични заболявания – спинална мускулна атрофия, деменция, както и пациенти с кардиологични или пулмонални проблеми в последен стадий на болестта. Познаване на особеностите на клиничната картина са знанията, които трябва да имат хората, оказващи палиативна грижа, каза още Кайзер.