Многократната европейска шампионка и носителка на бронзов медал от световно първенство Севда Асенова приключи славната си кариера на 11 декември 2025 година с национална титла в категория до 48 килограма. На 5 януари звездата от боксов клуб „Русе“ навърши 41 години, а на 14 януари излиза за последен път на голяма сцена в качеството си на състезателка - за да получи отличието си за класирането на 7 място в традиционната анкета на вестник „Утро“ и Община Русе за Спортист на годината. Наред с Това Севда получи от кмета Пенчо Милков специална награда - почетен плакет за цялостния си принос към бокса и спорта. Предлагаме ви със съкращения интервю на боксьорката за предаването „Спортът на фокус“. Заглавието е на редакцията.
- Добър ден, как се чувствате?
- Благодаря, добре съм. Прз декември миналата година завърших кариерата си със златен медал на държавното първенство. Така трябваше да стане като за финал. Как да се чувствам? Трудно възприемам /края на кариерата/, тъй като 25 години дадох за бокса в Русе и България. Всичко беше толкова емоционално. Доста треньори се зарадваха на златния ми медал, тъй като няма да има друга Севда Асенова в категория до 48 кг.
- На нас, феновете на бокса, все още като че ли не ни е напълно ясно, че повече няма да ви наблюдаваме на ринга. Вие започвате ли да го осъзнавате и да се адаптирате към новия си начин на живот?
- Лека-полека да. По някакъв начин трябва да се взема в ръце, колкото и да ми е трудно. Но всеки човек си избира някакъв път. Може и да тренирам за профи бокс.
- Кога взехте решението, че искате да се сбогувате с бокса?
- Човекът, с когото говорих, не ми е само треньор и не е само президент на боксов клуб „Русе“. Той ми е като брат, като баща. Това е Павел Сяров. Освен с него с друг не съм говорила. Той е единственият човек, на когото мога да кажа абсолютно всичко.
- Вие сте може би най-бляскавият представител на боксовата школа в Русе, поне засега. Как се развива спортът към този момент в града? Има ли наплив от желаещи да тренират?
- Има. Имаме няколко девойки, но не съм сигурна дали ще се задържат, колкото аз се задържах. Имаме момичета на 13-14-годишна възраст. Аз бях мъжко момиче и търпях много, защото спортът изисква много лишения, много труд и не е за всеки.
- Казах засега, защото от Русе е и Радослав Росенов, който освен че е ваш съотборник, е и ваш комшия, ако не се лъжа. Давате ли му съвети и слуша ли ли ви?
- С Радослав Росенов почти всеки ден се виждаме, тъй като живеем в един квартал. Всеки път му говоря, всеки път му давам някакъв стимул да напредва. Радослав ще издържи, сигурна съм, защото той е талант. Севда Асенова и Росенов да ги събудиш, да им сложиш ръкавиците - те ще играят без да са тренирали.
- Кой от двата ви златни европейски медала цените повече: този от 2016-а пред родна публика или този от 2022-а в Будва?
- И двата са ценни. Всеки златен медал е важен за елитния спортист.
- През 2022 година спечелихте и бронз на световното първенство в Истанбул - след три победи и една малко спорна загуба на полуфинала. Какви са спомените ви от това състезание?
- Помня всяко състезание. Ако говорим за емоции, най-щастливата ми година беше 2022-а - медал от световното и титла в Будва.
- Винаги ми е било изключително интересно как елитните спортисти намират това, което ги успокоява преди голямо състезание.
- За да излезеш и да направиш своята игра, трябва да се отпуснеш, защото противникът има две ръце, също и ние имаме две ръце - това, което прави противничката ни, ние също може да го направим. Разликата между мен и моите съпернички беше това, че аз се движех много, докато те търсеха боя и така имах един плюс.
- На какво ниво е боксът в България?
- Първо, нямаме спаринг партньори. Това е голям проблем. Като нямаш спаринг партньори, не можеш да разбереш дали тренираш на 50% или на 100%. В спарингите с чужденците се вижда на какво ниво сме. В някои държави лагерите са по два, три, четири пъти в месеца, а докато ние сме на лагер преди европейско, преди световно или сериозни турнири. Откакто обаче г-н Красимир Инински стана президент на федерацията, се промениха много работи. Сега например имаме достатъчно лагери.
- Преди година казахте, че не знаете дали ще се впуснете в треньорството. Сега имате ли повече яснота?
- Този въпрос все още не сме го решили с личния ми треньор Съби Събев и с президента на клуба Павел Сяров. Все още може би не съм готова. Има какво да дам на младите, има какво да им покажа. В момента има много хора, дето ми викат: „Како Севде, да отвориш клуб да тренираме при теб. Ти имаш какво да ни покажеш“. Сигурна съм, че Съби Събев и Павел Сяров ще направят всичко възможно да стана треньор.
- Що за човек е Съби Събев?
- С него се работи лесно. Той дава максимума от себе си и обръща внимание не само на елитните спортисти. Той е човек, с когото можеш да седнеш да разговаряш, няма значение на каква тема ще е, ако може да ти помогне, ще ти помогне.
- Кое е най-важното нещо, на което този спорт ви научи за всички тези години?
- Дисциплина, голяма дисциплина, уважение и респект към хората. Да знаеш как да се държиш с малките, да знаеш как да се държиш с големите.
- Как може да накараме младите момчета и момичета да отидат в залите и стадионите, вместо да хулиганстват и да безчинстват по улиците?
- Агресията ще продължи, както аз виждам нещата в живота. Първо обвинявам родителите - не може едно момче на 19 години, и майка му, баща му да му купят, например „Мерцедес“ или „БМВ“. И второ - ако сегашното поколение само не поиска да се промени, никой не може да помогне. Нека младите да мислят малко по-позитивно, да учат и да спортуват!