Мнението на специалиста е, че една сграда е хубава, независимо кога е построена, ако е разумна, направена с вкус, смисъл и отношение, рационална за времето си. В наши дни обаче по-често се преследват количествени измерения, нямащи нищо общо с красотата или с удовлетворението от това, което виждаш. Затова оценяваме по-високо резултатите на предшествениците, въпреки че те не са свръхчовеци, нито ние сега сме оглупели много, каза арх. Попов. „Всичко е въпрос на чувствителност. Има хора, които забелязват дървета, облаци, дъгата, птиците. Вглеждат се в красотата на видимото. Други харесват новото, а старото - не. Ние сме различни, но имаме общо усещане и мнение, че има нещо характерно красиво в малко по-старите части на Варна и трябва да ги пазим. Градът и гражданите са за това да подбутват някой, ако си е занемарил сградата, да се погрижи за нея, дори тя да не е обявена за недвижима културна ценност“, добави той.
Според него Варна е един от добрите примери за опазване на архитектурното наследство у нас. Причината е, че когато се развихря модернизацията, свързана с масово разрушаване на градски центрове след средата на ХХ век, в града се обръща поглед към развитие на западните части и центърът остава без драстични намеси. Когато говорим, че някои сгради са недобре поддържани обаче, трябва да кажем, че все пак са запазени, защото можеше и да ги няма, посочи още специалистът.
Следва цялото интервю с арх. Владимир Попов - за въздействието на старите сгради, за майсторството на техните създатели, за съхранението на културното наследство във Варна.
Според вас прояви като пленера „Архитектурата на Стара Варна“ също ли са форма на съхраняване на културното наследство и как точно рефлектира тя?
- Да, и то в няколко посоки. Първото е, че млади хора, които са в началото на съзнателния си любопитен живот, започват да изследват точно тези интересни стари сгради. Второто е, че става пред публика и наблюдавайки ги как рисуват, аудиторията си задава въпроси. И трето, самите творби по-късно имат свой живот чрез изложби и остават в архива. Дори непрофесионални, те все пак са една регистрация на възприятие, което е много важно. Самото рисуване е не толкова акт на изкуството, колкото начин на запознаване с това, което изобразяваш. Рисувайки анализираш, изследваш, обясняваш си кое е как е построено, защото то не е проста работа. Децата от пленера имат много добър учител - Белин Моллов, който освен изключителен архитект и човек, е и прекрасен художник, владеещ до съвършенство техниката на акварелната рисунка. Тя сама по себе си е трудна, а когато се рисуват сгради, т.е. обекти с някаква ясна геометрия и пропорции, става особено трудно. Той го владее безупречно, което означава, че има сигурна ръка, точно око, житейско чувство и много прецизна архитектурна мисъл. И всичко това той преподава на тези млади хора, които са декларирали интерес към изкуството и учат в специалния профил на Хуманитарната гимназия. Това е много ценно начало за всеки. Някои от тях ще останат вгледани цял живот в красотата на сградите.
За Вас, като професионалист, какъв интерес представляват старите сгради? Намирате ли ги за по-красиви? Предполагам, че държите на съхраняването им.
- Да, безусловно. Това е голям въпрос - кое създава средата, кое я мащабира и кое за мен е интересно като архитект. Целият исторически център на Варна, създаден преди повече от сто години, е мащабиран посредством изграждането на тези сгради и начина, по който са разположени в пространството, в имотите. Повечето от сградите, които сега ценим и пазим, са не по-големи от три етажа, разположени по оживените градски улици или вътре в богато озеленен двор. Имаме два вида исторически сгради, които характеризират Варна като среда. Едните са жилищно-търговски с магазини на първия етаж. Другите са си чисто жилищни и при тях ценност са също озелененият двор, оградата, тези междинни градски пространства, които всъщност правят града по-интересен и различен от повечето европейски градове, които може би заради по-интензивното и по-отколешно модернизиране са загубили тези пространства. Това е ценно за Варна и трябва да се пази, а никак не се пази и именно тия дворове падат първа жертва, което е лошо.
Променя ли в последните години отношението на собствениците на такива стари сгради? Имат ли те по-често възможност да ги възстановяват, да ги приведат в добър вид и използват?
- Да, има го, то без съмнение е част от общото окултуряване. То се и вижда. Понякога не става съвсем доброволно и с вътрешна убеденост. Градът и гражданите са за това - да подбутват някой, ако си е занемарил сградата, да се погрижи за нея, дори тя да не е обявена за недвижима културна ценност или паметник. Всички сгради остаряват. Важен въпрос е дали са ценни само защото са стари. Друго важно е как може да се продължи живота на една сграда. Трябва ли тя да остане в обема си или са възможни естествено развитие във височина или разширяване. Това е преди всичко архитектурен въпрос, свързан не толкова с културата на обитателите, колкото на професионалистите.
Всичко е въпрос на чувствителност. Има хора, които забелязват дървета, облаци, дъгата, птиците. Вглеждат се в красотата на видимото. Други харесват новото, а старото - не. Ние сме различни, но имаме общо усещане и мнение, че има нещо характерно красиво в малко по-старите части на Варна и трябва да ги пазим. И това не става на сила, по принуда. Трябва да го поискат повече хора, не само естети или романтици.
Вие сте работили по такива сгради. Те по-добре ли са построени? Красиви, това е очевидно, въпреки че хората имат различни мнения. Но по-добре направени или по-добре мислени ли са?
- Вие добре го казвате. По-добре направени. Когато е изградена с разум, рационално, с мисъл за всичко - точно каква задача решава, с какви средства, колко е важна за града и за собствениците, тогава сградата се получава. Когато е разумна, направена с вкус, смисъл и отношение, рационална за времето си, тя е хубава. Дали преди хиляда, преди сто години или сега, няма значение. В наши дни обаче се преследват по-често някакви количествени измерения, нямащи нищо общо с красотата или с удовлетворението от това, което виждаш. Затова някак си оценяваме по-високо резултатите на предшествениците, а те не са свръхчовеци, нито ние сега сме оглупели много.
Тоест в старите сгради има една по-добра реализация на комбинация от фактори - функционалност, красота, качество на материали?
- Да, и аз се възхищавам на начина, по който са построени старите сгради, обръщайки внимание на това, че и преди, и сега строим с ръце и с горе-долу същите материали. Все още не принтираме сгради. Направихме опити да ги сглобяваме, но естетически не ни удовлетворяват. В старите сгради има познаване на материала, усърдие в работата, вътрешно чувство за уважение към качеството, уважение към труда сам по себе си. Той е, предполагам, не по-голям от този, който влагаме сега, но много по-качествен. Вгледайте се как е сложен камъкът, мазилката, как са направени детайлите, това не става кой знае колко по-сложно от сега.
Варна добър пример ли е в съхраняването на архитектурното наследство?
- Варна е един от добрите примери за страната. Когато се развихря модернизацията в България след 1960-те години, свързана с масово разрушаване на градски центрове, във Варна се обръща поглед към развитие на западните части и центърът е оставен да се развива сам по себе с не много драстични намеси. Отделно пък съвсем осъзнато пешеходната зона, главната улица се запазват, макар и с разни вмъквания на сгради - уместни или неуместни, но да кажем, че това е добър пример за съхранение. Освен това сега говорим, че някои сгради са недобре поддържани, но трябва да кажем, че все пак са запазени, защото можеше и да ги няма.