Честването е част от инициативата на Община Лом „Памет и почит“, с която се припомня делото на значими личности, родени в Лом и допринесли за неговото културно-историческо развитие и за развитието на страната.
От Община Лом съобщават, че Ромео Райчев е роден на 26.01.1913 година в Лом. Завършва Консерваторията в София. Учи пеене при Христина Морфова и при Елена Орукин. Специализира дирижиране при големия италиански диригент Едмондо ДеВеки. След дипломирането си е учител в Стара Загора, където е и главен диригент на операта до края на март 1945 година. Под негово ръководство са поставени оперите „Ако бях цар“, „Фауст“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“, „Продадена невеста“, „Кармен“, „Палячи“, „Евгений Онегин“, „Княз Игор“. От 1954 г. до края на 70-те години Ромео Райчев е главен диригент на Държавната опера в Русе. Дебютира с постановка на „Селска чест“ от Маскани, а през 1956 година, за откриването на новата сграда на операта, дирижира „Евгений Онегин“ от Чайковски. На русенска сцена Райчев поставя 30 опери и 2 оперети, дирижира и 10 чужди постановки. През 1965 година Ромео Райчев дирижира за първи път в България операта „Катерина Измайлова“ на Шостакович в присъствието на автора, който високо оценява работата му.
Ромео Райчев произхожда от известна музикална фамилия от Лом. И двамата му братя Виктор и Александър Райчеви също са оставили значима следа в българското музикално изкуство.
Виктор Райчев от 1952 до 1982 година е диригент и директор на Музикалния театър „Стефан Македонски. Александър Райчев завършва пиано и композиция при Панчо Владигеров в Държавната музикална академия през 1947 година. След дипломирането си, специализира композиция и дирижиране в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща, където е възпитаник на диригента Ярош Ференчик и композитора Золтан Кодай. Твори симфонична, камерна, хорова, детска, музикално-сценична и филмова музика. Творчеството му включва четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми „Наша земя“ (1952г.), „Години за любов“ (1957г.), „Капитанът“ (1963г.) и „Опак човек“ (1973г.). От 1950 година преподава в Държавната музикална академия. Впоследствие става професор по хармония, а по-късно и по композиция. От 1972 до 1979 година е ректор на Консерваторията. Член е на различни организации, сред които са Съюзът на българските композитори, Съюзът на българските филмови дейци, Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (почетен член-академик) и Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (почетен член).