Както БТА предаде, екологични организации и граждани оспорват решение на министъра на околната среда и водите, според което се увеличава общата инсталирана мощност на дружеството и се разширява правото за изгаряне на гориво от отпадъци (Refuse-Derived Fuel-RDF) от един на два котела, както и допустимото количество от около 2,5 т на приблизително 4,5 тона на час.
След заседанието изпълнителният директор на „Топлофикация – Сливен“ инж. Павлин Костов каза, че делото се развива по начин, сходен с всички предишни дела, водени от тези организации срещу дружеството, които са завършили в полза на топлофикационното предприятие. По думите му малка група хора с недостатъчно познаване на спецификата на енергийните процеси насажда страхове сред гражданите на Сливен. „Логично е да си зададем въпроса защо се насаждат такива страхове и кому са нужни – те не са в полза на никого“, коментира Костов. Той подчерта, че в „Топлофикация – Сливен“ не се изгарят отпадъци, а модифицирано гориво RDF. Костов категорично отхвърли твърденията за риск от вредни емисии като фурани и диоксини, като посочи, че подобни обвинения се отправят без необходимата експертиза и доказателства.
От страна на жалбоподателите адвокат Иван Велов изрази учудване и притеснение от начина, по който се развива съдебният процес. По думите му съдът е действал прибързано, като е дал ход по същество и е отхвърлил всички доказателствени искания на страната. „Това не е обичайна практика, особено в сложни и значими дела“, заяви Велов. Той припомни, че съдът е заявил намерение да се произнесе по доказателствата в закрито заседание, след като страните представят становища в кратък срок, който е изтекъл на 9 януари, в периода с малко работни дни заради празниците. Въпреки това, произнасяне в закрито заседание не е последвало, а всички доказателствени искания са били отхвърлени в днешното открито заседание.
Според адвокат Велов съществен проблем по делото е, че още през 2016 г. е подадена декларация, според която отпадъците от съвместно изгаряне на въглища и RDF ще бъдат неопасни, без към този момент да е имало реално такова изгаряне. „На тази основа, девет години по-късно се приема, че няма промяна, въпреки че количествата са нараснали значително – от липса на изгаряне до предвидени 4,5 тона на час и около 19 хил. тона годишно“, каза адвокатът. По думите му това води до многократно по-голямо въздействие върху околната среда и здравето на хората и е достатъчно основание оспорваният акт да бъде отменен.
Притеснение от развитието на делото изрази и адвокат Регина Стоилова, която представлява екологичните организации. По думите ѝ днешното заседание създава впечатление, че съдът на този етап не възприема аргументите на жалбоподателите. Тя подчерта, че не са извършвани необходимите анализи и проби, за да се докаже, че пепелта след съвместното изгаряне на RDF, въглища и биомаса е неопасен отпадък. „Липсата на лабораторни изследвания поставя под съмнение начина на третиране на тези отпадъци. Ако се окаже, че са опасни, те трябва да бъдат съхранявани и третирани по съвсем различен начин“, каза Стоилова. Според нея съдът е следвало да изясни тези въпроси, като при вземането на решение да се ръководи от принципа на предпазливостта и от водещия приоритет за опазване на човешкото здраве и околната среда.
Очаква се съдът да се произнесе с решение в законоустановения срок, а страните заявиха, че при неблагоприятен за тях изход, ще обжалват пред Върховния административен съд.