Казвайки това обаче, той открои липсата на жп свързаност на София със Солун, а оттам и с Атина.
От десетилетия, по думите на Караджов, коридорите от Юг към Север са били пренебрегвани и „умишлено недоразвивани“.
„Ние като държава трябва да инвестираме в инфраструктура, защото само при наличието ѝ има стопански подем и повишаване на благосъстоянието на населението. Това подобрява и културния обмен“, каза той.
Акцент в изявлението на Караджов беше и развитието по поречието на река Дунав.
„Извън българо-румънския участък, на р. Дунав има по един мост на всеки 17 километра, една гъста мрежа, особено между държави с активна икономическа и културна комуникация помежду си. Дължината на българския участък е от 420 км. и има само два моста“, каза министърът в оставка, определяйки това положение като неприемливо на фона на разговорите за откриването на трети мост с Румъния.
Той припомни, че подходът за изграждане на третата точка на свързаност на България с Румъния е бил променен през миналата година.
„Решихме да променим подхода. Вместо да бъде един българо-румънски проект, го представихме като европейска политика“, каза Гроздан Караджов. Тук той изтъкна и изрази благодарността си към получената от България пълна подкрепа от страна на Гърция и разбирането на комисар Апостолос Дзидзикостас, с ресор устойчив транспорт и туризъм, за проблемите на свързаността по остта Юг-Север и съдействието му за подписването на споразумение между България, Гърция и Румъния в края на 2025 година.
С този документ са признати трудностите в регионалната свързаност, сред които Стара планина е разгледана като естествена преграда.
„Всички наши процедури и разрешителни ще се извършват едновременно и ще се опитаме да подобрим регулациите си за толкова национално значими проекти, за да можем да ускорим и хармонизираме дейността си между трите страни“, уточни вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията в оставка.
Той добави, че е решен и проблемът с финансирането на проектите за регионална свързаност, които ще бъдат част от следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.
Сега тези проекти са признати и като такива с двойна употреба, т.е. ще имат допълнително финансиране за тях, посочи Караджов.
Сред ползите от подписаното споразумение Караджов изброи и това, че документът отстранява и политически бариери пред изпълнението на проектите.
„Споразумението не е правно обвързващо, но ако една държава се оттегли от него, тя няма да получи финансирането за изпълнение на своите собствени проекти,“ обясни той.
Основните теми на Софийския икономически форум 2026 г. са ефектите на геополитическите промени върху икономиката на Югоизточна Европа; България в еврозоната: укрепване на икономическата стабилност; Енергия за бъдещето: стратегическата роля на България в енергийната трансформация на Европа; Изграждането на мостове: развитие на инфраструктурата и регионална интеграция в Югоизточна Европа; Привличане на преки чуждестранни инвестиции: стимул за бизнес и технологични иновации; Туризмът като стратегически стълб: пътят на България към стимулиране на националния растеж.