Единият от тях, наречен Dino-Path, е насочен към опазването на есетрите. В него Институтът ще си партнира с университети и научни звена от Турция и Румъния. Учените ще изследват миграционните маршрути и предпочитанията на този критично застрашен ендемичен вид в Черно море чрез иновативни телеметрични методи. Ще направят оценка на шансовете за оцеляването му и как да бъде осигурен здрав и балансиран екосистемен статус на есетрите в региона. Петрова изтъкна, че препоръката на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) за есетровите риби е продължаване на пилотните проекти за защитата им, внедряването на безопасното им освобождаване, както и борбата с незаконния им улов.
Другият проект, по който ще работи ИРР, е за насърчаване на технологичните иновации за устойчив риболов и устойчива аквакултура в Черно море, допълни Петрова. По думите й основните цели са повишаването на изследователския капацитет и улесняване на внедряването на нови технологии. Акцент ще бъде и създаването на черноморска иновационна мрежа от открити лаборатории за устойчив риболов и аквакултури, както и разработването на интерактивен уеб портал. Водеща роля по този проект има ИРР, а партньори са научни институти от Румъния, Гърция, Турция, както и Националната екоагенция на Грузия.
Третия проект, по който започва да работи институтът през тази година, е насочен към повишаване на осведомеността на черноморските жители за опазване биоразнообразието на Черно море. Партньори отново са научни институти от Турция и Румъния.
Макар екипът на Института да е сравнително малък, работи много активно, посочи Петрова. Тя акцентира върху факта, че учените от ИРР винаги са имали много добър диалог с браншовия рибарски сектор. Срещите между учените, риболовците и администрацията са редовни, посочи Петрова. Това е реална връзка между науката и практиката и дори да има някакви несъгласия по конкретни теми, проблемите се решават и се постигат резултати, тъй като има диалог, изтъкна Петрова.