Британската компания и енергийният концерн „Шел“ (Shell) получиха лицензи от САЩ и Венецуела „за разработване на офшорни проекти за природен газ на морската граница, където са открити значителни залежи“.
„Съществува икономическа и техническа логика да се твърди, че от другата страна на границата (във Венецуела) съществуват ресурси, които могат да бъдат разработени и където инвеститорите може би са по‑предпазливи, (които се намират) непосредствено до наши слабо използвани активи, като „Атлантик ЕлЕнДжи (Atlantic LNG - завод за втечнен природен газ (LNG), разположен в Тринидад и Тобаго, преработващ природен газ от местни находища, като го втечнява, за да може да бъде изнасян за международни пазари) и „Поинт Лисас“ (Point Lisas - индустриалната зона, където се намира заводът и свързаната инфраструктура, близо до столицата Порт ъф Спейн)“, каза Кембъл.
Проектът „Кокуина‑Манaкин“ (Cocuina‑Manakin - трансгранично находище между Венецуела и Тринидад и Тобаго, включващо полетата „Кокуина“ във Венецуела и „Манaкин“ в Тринидад и Тобаго), който Би Пи и венецуелската държавна петролна компания „Петролеос де Венесуела“ (Petroleos de Venezuela, PDVSA) планираха, е проект, който „логично следва да се реализира“, допълни той.
В проекта има газови залежи, които се простират в акваторията и на двете страни, така че е необходимо съвместно разработване, за да се „започне добивът“, след като фазата на проучване е завършена преди години.
Приблизително 10 на сто от глобалните капиталови разходи на Би Пи миналата година са отишли за енергийни проекти в Тринидад и Тобаго, заяви Кембъл по време на енергийна конференция в столицата Порт ъф Спейн.