Тя функционира по-малко от година, но вече осъществява експертни проекти, образователни програми и специализирани издания в областта на културно-историческото наследство. Наименованието на лабораторията е неологизъм, „т.е. нова дума, която ние сме въвели в потреба“, уточняи професорът.
ПОДГОТОВКАТА
Според проф. Иванов създаването на лабораторията е продиктувано от необходимостта знанията, придобивани от студентите, да бъдат прилагани на практика. „Ръководим се от девиза, че учим чрез правене, т.е. не можеш да преподаваш на студентите неща, които не умееш да ги правиш практически“, казва той. Според него в сферата на движимото, недвижимото, материалното и нематериалното културно наследство има „потребност от експертиза и от засилване на приложението на експертните знания в практиката“.
Екипът реализира магистърската програма „Експертиза на културни ценности“ в УниБИТ, а в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) – следдипломната квалификация „Управление, оценка и застраховане на културни ценности“.
СТРУКТУРА И ДЕЙНОСТ
В рамките на десет месеца лабораторията е реализирала над пет проекта по заявка на външни институции. Стратегията на екипа цели опазване на културното наследство към общини, концепция за дигитални или реални музеи, план за управление на културни обекти, концепции с образователна цел, експертиза на движими и недвижими културни ценности и консултантска дейност в областта на културно-историческото наследство, отбелязва проф. Иванов.
Гл. ас. Стефан Бакърджиев, преподавател в УниБИТ и директор на Регионалния исторически музей в Ямбол отбелязва, че дейността на лабораторията е структурирана в няколко направления - практико-приложно, образователно и методическо. В практико-приложен план са реализирани документални експертизи, както и проекти в подкрепа на общини. „Подпомогнахме няколко български общини по отношение създаването на фонд „Култура“, механизми за избор на културни оператори, както и две концепции за дигитални музеи – Музей на звънчарството в Гоце Делчев и „Симитлия – древната земя на кукерите“ в гр. Симитли“, отбеляза Бакърджиев.
Той допълни, че лабораторията разработва и концептуален модел за комплексна експертиза на движими културни ценности. „Едно от основните неща, които направи„Експертика“, е издаването на специализирана литература, която тотално липсваше в България“, казва още той.
ОБЕКТИТЕ В СПИСЪКА НА ЮНЕСКО
„Издадохме няколко учебника, като особено трябва да наблегна на двата учебника по теория и методика на експертизата“, казва проф. Димитър Иванов. Сред публикациите е и алманахът „Културни ценности – национална гордост. Обекти на българското културно наследство в списъка на ЮНЕСКО“, който разглежда 32 български обекта. „Именно тази книга ние представихме пред Българската телеграфна агенция и тя получи много широк отзвук“, уточняи той.
„В списъка на ЮНЕСКО са най-представителните обекти на България – материално, нематериално и природно наследство“, посочва ас. Гергана Кюркчиева, експерт-изследовател. По думите ѝ целта на изданието е „да предложим концептуален модел как да бъдат опазвани, социализирани и популяризирани тези обекти“.
„Основната цел беше да представим всички обекти, които са включени в списъка на ЮНЕСКО, защото това се прави за първи път в България“, каза Кюркчиева. Допълви, че книгата събира информацията на едно място и предлага експертиза при необходимост.
Тя отбеляза, че към момента лабораторията работи съвместно с три института на Българската академия на науките. „С Института по физикохимия изследваме метали, стъкла и керамика, с Института по органична химия – хартия и материи, а с Института по микробиология – вредители и плесени“, обясни Кюркчиева. Тя изрази благодарност към БАН за съвместната работа към доц. Георги Авдеев и д-р Веселина Чакърова от Института по физикохимия, проф. Деница Панталеева от Института по органична химия и към проф. Светла Данова от Института по микробиология. Част от тях са преподаватели в програмата по експертиза, уточни ас. Гергана Кюркчиева.
„Аз съм работила до момента с Института по физикохимия, тъй като моята магистърска теза в програмата по експертиза беше за звънчарството и камбанолеенето. Там съм изследвала камбани, звънчета, чанове, хлопки. Също така в момента съм докторант – продължавам темата за чановете и хлопките и правим пак изследвания на тези предмети“, обясни тя.
По думите ѝ комплексният характер на експертизата е ключов за опазването на културното наследство. „Всички обекти трябва да се изследват от експерти и всеки да даде мнение в рамките на своята компетентност“, каза Кюркчиева.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
Според проф. Иванов предизвикателствата пред експертната дейност днес са на професионалното ниво, на което се извършва експертиза.
„Има необходимост от експертиза на всички културни ценности, които влизат във фондовете на историческите музеи, на етнографските музеи, в частни колекции и в други представителни колекции“, каза той. И за да регламентират нормативно-експертната дейност, след създаването на лабораторията са отправили предложение към Министерския съвет и през Министерството на труда и социалната политика успели да запишат в Държавния класификатор на професиите и длъжностите в Република България нова длъжност - „експерт на културни ценности и художествени произведения“.
Проф. Иванов уточни, че това дава възможност на директорите на културни институции в България - музеи, галерии, общините, областните управи и на самото Министерство на културата да назначава на щат такива специалисти. „Тъй като досега всички се водят експерти. И уредникът на музея е експерт, и директорът е експерт, и археологът е експерт, и реставраторът е експерт. А всъщност ние обособяваме професията „експерт“ като професия на един човек с комплексна подготовка и комплексна дейност“, посочи той.
Екипът планира издаването на нови пет книги, които да обхванат както обектите в Световния списък на ЮНЕСКО, така и нематериалното културно наследство, недвижимите и движимите културни ценности. Проф. Иванов подчерта подкрепата на ръководството на УниБИТ, начело с ректора проф. Ирена Петева и председателя на настоятелството проф. Стоян Денчев.